Атина с "надежден" план за реформа срещу заем за 53.5 млрд. евро

План за реформи срещу отпускане на спасителен заем за 53.5 млрд. евро, предложи Гърция в четвъртък вечер – само няколко часа преди да изтече крайният срок, поставен от Еврогрупата. Най-новият документ бе определен като изчерпателен от председателя на Еврогрупата Йерун Дейселблум, който отказа да посочи подробности и заяви, че ключовото решение по плана може да бъде взето от Еврогрупата на насрочената за събота извънредна среща в неделя.

Предложението на Атина е да съкрати публичните разходи и да увеличи данъците, което е близко до поисканото преди около две седмици от международните кредитори и отхвърлено от гърците на националния референдум миналата неделя. В замяна на това Гърция иска достъп до 53.5 млрд. евро до средата на 2018 г.

Международните кредитори ще разгледат новите гръцки предложения "вероятно днес", каза Дейселблум. В Хага холандският финансов министър добави, че е изпратил плана за одобрение. В социалната мрежа Туитър финландският министър на финансите Александър Стуб потвърди думите на Дейселблум, пишейки, че гръцките предложения ще бъдат оценени в петък преди съботното заседание на Еврогрупата.

Париж похвали пакета от мерки, предложени от Гърция, докато германското правителство засега се въздържа от коментар, заявявайки, че ще изчака оценката на кредиторите.

"Сериозни" предложения

Френският президент Франсоа Оланд заяви, че предложенията за реформи са "сериозни и надеждни" и показват решимостта на Гърция да остане в еврозоната.

Планът включва повишаване на ДДС за някои икономически сфери и спестяване на близо 1% от БВП.

Предвижда се ДДС от 23% за ресторантите и кетъринга и 13% за хотелите, както и увеличение на корпоративния данък през 2015 г.

Правителството също така планира да увеличи данъка върху луксозното имущество, както и да наложи незабавно данък върху телевизионните реклами.

Гърция предлага да намали разходите си за отбрана с 300 млн. евро до края на 2016 г. Предвижда се и строг календар за приватизация.

Поставя се цел да се намалят разходите за пенсии през 2016 г., като се сложи край на ранното пенсиониране. Държавата ще преустанови допълнителните плащания за най-бедните пенсионери от декември 2019 г., година по-рано от планираното. Също така ще се повиши възрастта за пенсиониране до 67 години от 2022 г.

Правителството на Ципрас поема ангажимент да се въведат промени за реформиране и подобряване на събираемостта на данъците и борбата с укриването на данъци. Страната ще ускори приватизацията на държавните активи, включително регионалните летища и пристанища, което беше отказвано до момента.

В замяна Атина иска кредиторите да преразгледат целите за първичен излишък на Гърция за следващите четири години.

Кабинетът на Ципрас призна, че няма друг вариант

Предаденият на международните кредитори план е бил одобрен от правителството на Алкесис Ципрас, след като министрите са се съгласили, че тежката икономическа ситуация и затварянето на банките означава, че пред страната няма друг вариант, освен да приеме почти всички условия на кредиторите.

Очаква се гръцкият парламент да заседава в ранния следобед в петък, за да гласува по бързата процедура внесените от правителството нови предложения за постигане на споразумение с кредиторите. Говорителят на парламентарната група на управляващата партия СИРИЗА Никос Филис изрази увереност, че гръцкият парламент ще даде мандат на правителството да договори с кредиторите споразумение "пари срещу реформи".

Ципрас призова депутатите от неговата партия СИРИЗА да подкрепят план за реформи в замяна на помощ от кредиторите, заявява правителствен източник, цитиран от Ройтерс.

"Изправени сме пред изключително важни решения", е заявил Ципрас. "Имаме мандат да осигурим по-добро споразумение от ултиматума, даден ни от Еврогрупата, но със сигурност не ни е даден мандат да извадим Гърция от еврозоната. Всички сме заедно в това", добави гръцкият премиер.

Последен шанс

Съгласуването на предоставената програма с всички членки на Европейския съюз на 12 юли на практика е последният шанс Гърция да остане в еврозоната. Бившият председател на Европейската централна банка (ЕЦБ) Жан-Клод Трише предупреди, че евентуалното излизане на Гърция от валутния съюз ще струва много скъпо на Европа, а кредиторите "ще трябва да се откажат почти изцяло от заемите си".

В петък Европейската централна банка, Европейският съюз и Международният валутен фонд също ще обсъдят плана на техническо ниво. Финансовите министри на еврозоната ще се срещнат в събота, а в неделя предстоят срещи на лидерите на Еврогрупата и на всички 28 държави от ЕС.

Гърците очакват неделната среща в Брюксел с притаен дъх, тъй като предприемачи смятат, че  връщане към драхмата би ги довършило напълно, предаде ДПА.

Собственик на бръснарница близо до площад "Омония" в центъра на Атина разказва, че хората вече нямат пари и икономиката е съсипана. Оплаква се, че клиентите му са намалели с 40 процента.

Собственик на магазин за почистващи препарати пък се е лишил от повече от клиентите си. По думите му "само Бог знае как ще приключи тази криза".