Атина влиза в нова битка с Тройката кредитори

Гръцката икономика отново навлиза в критичен период на изпитания, пишат във вторник медиите в Атина. Причината е, че днес на ниво висши служители започват консултациите с техническите екипи на Тройката кредитори от ЕС, ЕЦБ и МВФ, а истинската битка "ще се разгори" на 5 септември, когато в Атина се очаква да пристигнат ръководителите на трите институции.

Целта на тези консултации, според Европейската комисия и други европейски високопоставени представители, е Тройката да излезе с доклад, за който все по-често през последните дни говорят Брюксел, Берлин и Париж. Докладът се смята за "ключов" и документът трябва да бъде готов най-късно до редовното заседание на Еврогрупата на 8 октомври, тоест десет дни преди срещата на върха на европейските ръководители, на която се очаква да бъдат взети нови, съдбоносни решения за Гърция.

Докладът на Тройката – три възможни сценария

Три възможни сценария за доклада на Тройката кредитори лансират днес гръцките вестници, цитирани от БТА, с категоричната оценка, че от този документ ще зависи дали Европа ще отпусне на Гърция следващия транш от 31,5 милиарда евро финансова помощ. Според говорител на Европейската комисия докладът трябва да бъде готов в края на септември или началото на октомври.

Първият от трите сценария гласи, че Тройката може да констатира, че Гърция е леко извън релси, но е в състояние да извърши по-нататъшни съкращения на разходи и да предприеме мерки за насърчаване на приходите, за да може икономиката ѝ да се върне към растеж.

Вторият сценарий предполага, че Тройката може да каже, че Гърция де факто е извън релси и че трябва да се даде повече време, за да постигне целите си и вероятно да ѝ се предостави трети спасителен пакет, за да се възстанови нейната платежоспособност.

Според третия сценарий Тройката може да прецени, че Гърция окончателно е извън релси и не може да постигне целите и се нуждае от дълбоко преструктуриране на дълга си. Това ще означава, че Европейската централна банка и националните централни банки на останалите страни ще трябва да отпишат до голяма степен стойността на гръцките държавни облигации, а може и да е нужно и още една програма за подпомагане на монетарния съюз.

Макар че първият сценарий е този, който повечето анализатори предполагат, че ще се случи, все пак не се изключват и другите два сценария, което поставя въпроса за участието на Гърция в еврозоната и за вероятността от координиран фалит на страната.

Кризата в еврозоната се роди в Гърция. Близо три години оттогава и след два спасителни пакета, Европа стигна дотам да реши или да помогне на Гърция или да ѝ отреже пъпната връв, която я държи над водата. Всичко зависи от доклада на Тройката, смятат анализаторите, цитирани от гръцката преса.

В публикация на германския в. "Райнише пост", която се позовава на дипломати от ЕС, бе потвърдено, че докладът на Тройката ще бъде готов в началото на октомври. Според изданието това се дължало на закъснението в реализацията на гръцката приватизационна програма. "Приватизационните проекти ще могат да бъдат приложени най-рано през септември", посочи вестникът.

Експресна приватизация до 30 дни

Гръцкото коалиционно правителство планира в рамките на приватизационната си програма експресно да продаде до 30 дни държавната газова компания ДЕПА, газоразпределителната компания ДЕСФА, държавната лотария и компанията за конни надбягвания, а до средата на октомври да назначи консултант за раздържавяването на железопътния оператор ТРЕНОСЕ.

Икономическият екип на кабинета се надява скоро да финализира и приватизацията на млекопреработвателните предприятия "Додони", съобщават гръцките медии.

Приватизацията и промените в данъчното законодателство са сред приоритетите на премиера Андонис Самарас наред с мерките за икономии в размер на 11,5 млрд. евро, които се очаква да бъдат приети от управляващата коалиция. Те са поставени като условие от кредиторите в замяна на следващия транш от международната финансова помощ за Гърция.

Целта ни е всичко да приключи през октомври, заяви гръцкият министър-председател. Става дума за един изключително сгъстен график, който е бил разискван по време на разговорите на Самарас с германския канцлер Ангела Меркел в Берлин и с френския президент Франсоа Оланд в Париж в края на миналата седмица.

Европейците не желаят проблема с Гърция да се протака повече, а правителството в Атина прави всичко възможно, за да получи следващия транш от 31,5 млрд. евро, за да налее свежи пари на пазара и да спечели време, за да реализира политиката си за насърчаване на растежа на икономиката.

Със сигурност може да се каже, че премиерът Самарас иска да отиде на срещата на върха на европейските лидери на 18 октомври с гласувани от парламента нови мерки за икономии и осъществена от управляващата коалиция приватизация. Атина се надява с тези свои действия да изпрати позитивни послания към пазарите и Европа, така че Гърция да получи "зелена светлина" на заседанието на Еврогрупата на 8 октомври, а премиерът ѝ Самарас да поиска от своите партньори удължаване на срока за бюджетна адаптация на срещата на върха, която ще се състои десет дни по-късно, коментират наблюдатели.

"И ние ще кажем нашето "победихме..", каза Самарас вчера в музея на Акропола при откриването на изложба за великия гръцки маратонец Спиридон Луис, спечелил сребърна купа за победата си в маратонското бягане на първите съвременни Олимпийски игри през 1896 г. в Атина. Купата бе предложена на търг от аукционна къща Christie's на 18 април в Лондон и сега се намира в музея на Акропола.

Гърция сега участва в един маратон, в едно състезание, което подлага на изпитание търпимостта и решимостта на спортиста, заяви Самарас, изказвайки убеденост, че Гърция ще успее да се пребори с кризата и да победи.

Допълнителни съкращения

Тройката обаче не е съгласна с оценките на гърците за това какво точно е отклонението на страната от целите. Представителите на трите институциии говорят за допълнителни съкращения в размер на 20 до 30 млрд. евро, които ще е нужно да бъдат направени върху разходите, за да може гръцкият държавен дълг да се върне към устойчиво ниво.

Тройката държи на нови мерки за икономии - съкращения на пенсии, пълна либерализация на пазара на труда, ускорена приватизация, която все още е на нула, и много други. Новите икономии са в размер на 11,5 млрд. евро, но наблюдатели прогнозират, че те ще се окажат двойно повече.

В това отношение според гръцките медии горчивата чаша на бюджетните съкращения в Гърция ще трябва да изпият получаващите специални заплати, тъй като икономическият екип на правителството смята да приложи стъпаловидни намаления на доходите на униформени, магистрати, дипломати, архиереи, университетски преподаватели и лекари от националната здравна система.

Според намеренията на кабинета заплатите на униформените (военни, полицаи, пожарникари, пристанищни служители) се очаква да паднат с 6 на сто, а на магистрати, дипломати и архиереи съкращенията се очаква да достигнат 20 на сто.

Кабинетът в Атина възнамерява да ореже и до 10 на сто заплатите на университетски професори и лекари. Съкращенията влизат в сила от 1 юли 2012 г.