Атлантическият съвет призова България да не сключва споразумението с РСК МиГ

Организацията предупреди за възможни сериозни загуби, но Каракачанов бърза да го подпише възможно най-скоро

Атлантическият съвет призова България да не сключва споразумението с РСК МиГ

Атлантическият съвет на България предупреди, че споразумението с РСК МиГ за поддръжката на старите съветски изтребители МиГ 29 на въоръжение в българската армия може да доведе до големи загуби за България и е опасно за националната ни сигурност. Според организацията, в която членуват десетки военни специалисти и други експерти, има конкретни текстове, които са в изгода на руснаците, поради което тя настоява правителството да намери възможност съюзническа страна да поддържа бойната ни авиация.

"Атлантическият съвет следи със засилена тревога реваншистката и провокативна политика на Кремъл, който води хибридна война срещу НАТО и ЕС, включително и против България. Да продължаваме да ремонтираме оръжието си в Русия при това положение е неразумно и опасно за националната ни сигурност", посочват от организацията.

В същото време обаче военният министър Красимир Каракачанов заяви пред руската агенция ТАСС, че разчита да подпише възможно най-бързо споразумението.

"Процедурите по обжалване на това споразумение от страна на украинската компания са завършени, но договор в дадения момент с РСК МиГ засега не е подписан. Разчитаме да сключим споразумение възможно най-бързо", каза Каракачанов.

Рамковото споразумение е на стойност около 82 млн. лева и ще осигури поръчки към руската корпорация за следващите четири години.

Официалният представител на РСК МиГ в България космонавтът Александър Александров, уточни, че споразумението вече е съгласувано по всички параметри и няма разногласия между двете страни.

"Надяваме се, че в близко време документите ще бъдат подписани“, каза Александров.

МО публикува проектоспоразумението и в момента то е на етап съгласуване. След като бъде подписано, ще се пристъпи към сключването на договори за конкретни дейности около поддръжката на самолети, като цените вече са договорени. Тъй като единичните договори едва ли ще надминават 50 млн. лева, те няма да се нуждаят от санкцията на правителството и парламента, и подписването им е изцяло в ръцете на военния министър.

Атлантическият съвет иска процедурата да се спре незабавно

Атлантическият съвет на България обаче е на мнение, че процедурата по договарянето с РСК МиГ е компрометирана и трябва незабавно да се спре.

Според организацията противоречиви клаузи правят рамковото споразумение неработещо и неизбежно ще доведат до неговото прекратяване след сериозна загуба на финансови средства и без да бъде постигнат желаният резултат.

Освен това, много от текстовете и промените в хода на процедурата оставят сериозни съмнения за уговорки между двете страни.

"Министърът на отбраната е представител на коалиционния партньор на ГЕРБ, но отговорност за осъществяване на отбранителната политика носи Министерският съвет. Призоваваме министър-председателя г-н Бойко Борисов да намери начин да осъществи своите управленски функции по отношение на състоянието и модернизацията на Българската армия", посочват от организацията.

Атлантическият съвет призовава да се търсят спешно възможности ремонтът и поддръжката на минимално необходим брой самолети МиГ-29 да бъдат направени от държава, която е съюзник в НАТО или е заявила желание за членство в Алианса, разполагаща с необходимите възможности за това.

"Атлантическият съвет следи със засилена тревога реваншистката и провокативна политика на Кремъл, който води хибридна война срещу НАТО и ЕС, включително и против България. В стратегическите си документи Москва вече фактически обяви НАТО за неприятел. Провокациите на руските ВВС в близост до въздушното ни пространство от години водят до изчерпване на ограничения ресурс на наличните в момента изтребители. Да продължаваме да ремонтираме оръжието си в Русия при това положение е неразумно и опасно за националната ни сигурност", посочват от организацията.

Нейни членове са десетки военни специалисти, бивши военни, общественици, журналисти, политолози и други.

Какви са конкретните проблеми в споразумението?

От Атлантическия съвет обръщат внимание, че в споразумението има конкретни текстове, които очевидно са в полза на руснаците.

"Проектът на Рамковото споразумение (РС) предвижда заплащане на такса за интегрирана логистична поддръжка (ИЛП) от 6 250 Евро за един летателен час, т.е. над 9 милиона за 1450 часа, и почти двойна такса над тези часове. От текста се разбира, че огромната такса за пролетян час се заплаща единствено за проверка и калибриране на контролно-измервателна апаратура, свързана с експлоатацията на самолетите (т.2.3.1.6 от проекта на РС). Всички останали дейности, посочени в т.2.3 от проекта на РС като включени в тази цена, се дублират с посочените в т. 2.4, които се задължаваме да плащаме допълнително по цени, определени от РСК МиГ', посочват от Атлантическия съвет.

Според тях това е направено с цел отпадане възможността в цената за един летателен час да попаднат агрегатите с ограничен ресурс, което очевидно е в изгода на РСК МиГ.

"Налага се изводът, че МО се задължава да заплати на РСК МиГ милиони евро за нищо, а допълнително ще заплати други милиони за изпълнение на необходимите дейности за поддръжка на летателната годност на самолетите", допълват от организацията.

Освен това споразумението оставя на РСК МиГ да определя какви ще са сроковете за изпълнение на дейностите по договорите, независимо от приоритетите на МО.

Недоговарянето на лимитиращи максимални срокове за изпълнение на договорите, особено на този за възстановяване на летателната годност на 12 бойни и 3 учебно-бойни самолета, позволява на руската страна да манипулира в свой интерес същите и оттам да влияе директно върху процента изправни самолети.

Не се предвиждат и неустойки при неизпълнение на основното задължение на РСК МиГ за осигуряване на минимално 1450 ч. нальот на година при 66.6% изправна техника. Нещо повече, проектът на РС не предвижда начин за действие, ако не бъде осигурен такъв нальот. Това е изключително в интерес на фирмата и ще ѝ позволи да претендира незаслужено плащане при по малък нальот.

Kaк се стигна до тук?

Военното министерство покани за поръчката само РСК-МиГ, тъй като това е компанията производител и държи лицензите за ремонтите, но украинската държавна фирма "Укринмаш" подаде жалби в Комисията за защита на конкуренцията и Върховния административен съд (ВАС). И двете жалби не бяха уважени и МО скоростно придвижи договорът с руснаците напред.

В началото на този месец военният министър очаквано определи РСК МиГ за изпълнител на споразумението. След подписването му ще започне и сключването на конкретни договори за поддръжката на МиГ-овете, като цените за конкретните дейности вече са договорени.

МО твърди, че е успяло да договори отстъпки спрямо първоначалните оферти на руснаците.

Първоначалната оферта за осигуряване на един летателен час, например, е била 7250 евро, но е паднала на 6250 след преговорите.

Военното министерство иска да осигури поддръжката на всички налични 15 МиГ-ове за следващите четири години. Това е най-сериозната инвестиция в бойната авиация през последните години, но в същото време прави все по-съмнително изпълнението на проекта за покупката на нови съвместими с НАТО изтребители.

Освен поддръжката и ремонтите, военният министър допусна възможност самолетите да бъдат дори модернизирани, но досега няма официална информация по този казус.

Авиоексперти, сред които и президентът Румен Радев, оспориха мащаба на поръчката, като посочиха, че приоритетно трябва да се мисли за покупката на нова техника.

МО се върна към услугите на руснаците, след като опитът те да бъдат заобиколени по време на военния министър в миналото правителство Николай Ненчев се оказа неуспешен. Тогава министерството поръча на Полша ремонта на шест двигатели за старите съветски машини, но както и се очакваше, поляците нямат достатъчен капацитет да поемат цялостната поддръжка на самолетите.

Това наложи МО да купи нови и ремонтирани двигатели от Русия, но сделката мина през българска фирма посредник. Оборудването беше доставено в България, но заради проблеми с документите се забави приемането им.

Още по темата
Още от България

Защо бившият шеф на КПКОНПИ става консул?