Атомни бомби и нормализация - залозите на срещата Ким-Тръмп

Когато Доналд Тръмп и Ким Чен-ун седнат утре лице в лице на безпрецедентната среща на върха, те ще имат според американския президент "уникален случай" да придвижат напред каузата на мира. Но ги очакват и редица трънливи въпроси.

Премахване на ядреното оръжие

Това е сърцевината на проблема и дипломатите правят усилия да запълнят пропастта, която продължава да разделя двете страни в навечерието на срещата.

Вашингтон изисква "пълно, подлежащо на проверка и необратимо освобождаване от ядреното оръжие" на Северна Корея. По думите на Тръмп: "Те трябва да се освободят от ядреното оръжие. Ако не го направят, това ще е неприемливо".

Пхенян не спира да говори за ангажимента си, насочен към "освобождаване на Корейския полуостров от ядрено оръжие". Формулата обаче е обект на тълкуване и не е ясно какви отстъпки ще е готова да сложи на масата Северна Корея.

По оценки на Сеул Северът разполага с 50 кг плутоний, достатъчни, според медии, да произведе десетина бомби и има "значителен" капацитет за производство на оръжие с уран.
Предишните споразумения се провалиха с трясък и специалистите не биха заложили на желанието на севернокорейския лидер да се откаже от "скъпоценния си меч" - силата му за ядрено възпиране.

Според експерти ще са нужни няколко години за премахване на ядрен арсенал, изграждан тайно през десетилетията, процес, който е изключително трудно да бъде контролиран.

Зигфрид Хекер, известен американски специалист, обяви, че пълно и незабавно премахване на ядреното оръжие е "немислимо" и би било като сценарий за капитулация на Северна Корея".

Прекратяване на Корейската война?

Северът и Югът технически още са във война, тъй като конфликтът от 1950-53 г. завърши с примирие, което тогавашният южнокорейски лидер отказа да подпише. То създаде Демилитаризирана зона (DMZ), която утвърди разделянето на Корейския полуостров.

На междукорейската среща на върха през април Ким и южнокорейският президент Мун Дже-ин се договориха да се стремят към мирен договор.

Сеул обяви миналата седмица, че тристранните разговори с Пхенян и Вашингтон са били насочени към встъпителна декларация по въпроса.

Тя ще предхожда официален мирен договор, който ще се занимае със сложни проблеми, изискващи трудоемки преговори. То трябва да включва и Китай, подписал примирието и подкрепял Севера през войната.

"Напълно възможно е да подпишем споразумение и към това гледаме", обяви обаче Тръмп. "Това изглежда малко странно, но вероятно е най-лесно".

Нормализация

Американският президент размаха моркова за нормализация на дипломатическите отношения между някогашни врагове, дори отправи покана на севернокореец номер едно за посещение в Белия дом.

"Може би можем да започнем с Белия дом, как мислите?", каза той, запитан дали Ким ще бъде поканен във Вашингтон или в имението му в Мар-а-Лаго във Флорида.

Друг стимулиращ фактор може да е отменяне на санкциите на ООН срещу Пхенян. Но и тук има голямо препятствие - Вашингтон твърди, че те могат да изчезнат, само ако премахването на ядреното оръжие е завършено. Пхенян желае облекчаването им "на етапи" въз основа на напредъка към тази цел.

Човешки права

Защитниците на правата на човека казват, че нарушенията на тези права са широко разпространени в Северна Корея, където близо 120 000 затворници гният в лагери, а някои се питат дали Тръмп ще повдигне въпроса.

Япония, близък съюзник на САЩ, настоява американският президент да говори за нейни граждани, отвлечени през 70-те и 80-те години, за да обучават севернокорейски шпиони на японския език и обичаи.

За Брад Адамс, директор за Азия на "Хюман райтс уоч" този въпрос е наложителен.

"Укрепването на диалога между Северна Корея и другите държави е положително, но преди да се въодушевим прекалено, трябва да си спомним, че Ким Чен-ун властва над може би най-репресивната система в целия свят".

Сигурност

Основната грижа на Ким е оцеляването на неговия режим. Според Мун севернокореецът "се притеснява дали може да се довери на САЩ, за да сложи край на враждебната политика и да гарантира сигурността на режима, когато Северът се освободи от ядрено оръжие".

Срещата на върха беше на ръба на провал, след като ястребът Джон Болтън, съветник по националната сигурност на Тръмп, се позова на "либийския модел" за разоръжаване. Няколко години по-късно, либийският лидер Муамар Кадафи беше убит в бунт, подкрепен от Запада.

Правителството на Тръмп обеща да не настоява за промяна на режима, а държавният секретар Майк Помпейо дори спомена възможността за предлагане на гаранции за сигурност на Севера.

Но скептиците се питат защо Ким би се доверил на Тръмп, предвид склонността му да се оттегля от някои споразумения, като това за иранската ядрена сделка.

"Защо Ким (...) да вярва на обещанията на президента Тръмп, когато той своеволно отхвърля споразумения, зачитани от другата страна?", пита Антъни Блинкън, вторият по ранг в американската дипломация при управлението на Барак Обама.

По БТА