Авансите за "Хемус" са в сметки в ОАЕ, луксозни хотели и вили

Стотици милиони от авансово платените средства за магистрала "Хемус" са отишли за покупката на луксозни хотелски комплекси и под формата на дивиденти в лични сметки в Обединените арабски емирства(ОАЕ), а не в строителството на аутобана. Това е установило разследването на МВР по случая, съобщи вътрешният министър Бойко Рашков на пресконференция. Той отново напомни познатите схеми - преводи са правени първо към строителни фирми, след това това към дружества, регистрирани на малоимотни хора и след това са теглени на каса.

Държавното дружество "Автомагистрали" е превело авансово 84 млн. лева на фирма за наем на механизация и материали за изграждането на лот 8 на магистралата, за който все още дори няма изготвен устройствен план, каза Рашков.

При постъпването на тези средства същата фирма е закупила имот в центъра на София за 27 млн.лв. Това се е случило в края на 2020 г. Към настоящия момент този парцел се застроява, докато на лот 8 няма дейност за 1 стотинка, допълни вътрешният министър.

Разследването е разкрило, че дружество, което е получило авансово над 14 млн. лева, е превело сумата на друга фирма, която изгражда луксозно вилно селище. Парите са дадени като заем. По оперативна информация двете дружества се контролират от едно и също лице. От МВР показаха и снимки на вилното селище. Според Рашков част от имотите са в София, а други - на около 100 км. в западна посока. Според информация на Mediapool то се намира в района на Благоевград.

От получените авансово над 14 млн. лева 900 000 са преведени лично на собствениците с основание дивидент. Около 6 млн. лева пък са пренасочени към контролирани от същия собственик дружества.

Подобна схема е осъществена и от друга фирма, която е получила авансово над 12 млн. лева., отново за лот 8. Над 8.4 млн. лв. след това са отишли към лична сметка на физическо лице с основание "договор". Няколко месеца след това дружеството прекратява дейността си и се преобразува в друго, каза Рашков без да посочва имената на фирмите.

"Рано е да кажем конкретни имена, но те ще станат ясни", коментира той.

Събрани са също доказателства, че с около 30 млн. лева от парите за "Хемус" е изплащан дивидент, който после е превеждан по сметки в Обединените арабски емирства.

"По нашите магистрали има строители под прикритие, не знаем кои са", коментира Рашков.

Според вътрешния министър в случая става дума за около двайсетина строителни фирми, които били близки до бившите управляващи от ГЕРБ. Той подчерта, че информацията, която дава, е оперативна, но 99% можела да се подкрепи с доказателства. Според него това се е случвало с "благословията на Борисов, с благословията на Петя Аврамова като министър на регионалното развитие".

Даването на допълнителни средства за строителство на пътища бе изтъкнато от премиера Кирил Петков като една от причините за разпада на управляващата коалиция. Според него вицепремиерът в оставка Гроздан Караджов поискал бюджетът на регионалното министерство да бъде увеличен с почти 4 млрд. лв. Караджов заяви, че това било лъжа. Рашков пък коментира, че доскоро се е подготвяло ново харчене на огромни бюджетни средства без контрол и те щели да отидат при същите фирми. Силовият министър заяви, че нямало данни за сговор и че Караджов е знаел къде ще отидат парите.

"Не мога да твърдя подобна връзка. Би било твърде силно. нямаме такива данни към настоящия момент, но мога с голяма степен на убеденост да кажа, че начинът, по който се подготвя разходването на тези бюджетни средства не предвижда абсолютно никакви гаранции, че няма да се повтори схемата, за която току-що говорихме", заяви той.

За парите, отпускани за "Хемус", вече има едно дело. То е за пране на пари. Единственият обвиняем по него е бившият футболен съдия Борислав Колев. Наскоро градският съд в София заяви в свое определение, че в тази схема са участвали хора на висши държавни длъжности. Колев обаче си остава единственият обвиняем. Той вече посочи пред съда имената на човека, който му е помагал, и каза, че е споменал и кой е организаторът.

Не само че това разследване не доведе до по-сериозни обвинения, а стана и повод за остър сблъсък между МВР и прокуратурата. На шефа на ГДБОП Калин Стоянов бе повдигнато обвинение за престъпление срещу правосъдието. Твърди се, че той се е опитал да оказва натиск върху прокурори, за да издейства на Колев по-лека мярка. МВР пък заяви, че прокуратурата е опитала да смачка делото.