Авантаджии на трона

Крайно неуютно се чувствам в ролята на пророк. Едва излезе статията ми "Русия загуби приятел", в която се говореше за това, че за Русия резултатите от българските избори са крайно плачевни и ще донесат големи неприятности, и ето че дойде потвърждението. България подписа споразумението за "Набуко" и фактически погреба "Южния поток".

Малка, бедна България се оказа единствената страна, където се пресякоха два гигантски газови проекта: руският (по-точно путинският) "Южен поток" и европейският (по-точно – антипутинският) "Набуко". И двете тръби трябваше да минат по българска земя. В тази точка се пресякоха стратегическите интереси на Европа и Азия. България, разбира се, не решаваше съдбата на тези гиганти, но съществено влияеше върху нея.

До изборите на 5 юли начело на българското правителство бе Сергей Станишев, чиито опоненти го наричаха "руснак начело на България". Той си е и "руснак" по рождение (до 1996 г. гражданин на СССР и Русия), по образование (историческия факултет на Московския университет), по език (руският му роден). Симпатиите на правителството на Станишев към Русия в голяма степен определиха избора на България в полза на "Южен поток".

Идването на власт на генерала-телохранител Бойко Борисов преобърна ситуацията на 180 градуса. В България се появи местен Лукашенко, или пък Чавес. И първото, което той направи, още преди да успее да седне в премиерското кресло, бе да погребе "Южен поток" и да подкрепи "Набуко". Именно това предсказах в деня след изборите. Няма съмнение, че Борисов може да преразгледа решението си и да си поиграе с Путин на "газова жмичка" срещу добри пари. Това неизбежно ще доведе до поскъпване на "Южен поток", а тази играчка и без това струва повече от 20 милиарда евро. Но не става дума за това.

Става дума за отсъствието в Русия на външна политика и на институция, която би трябвало да се занимава с тази работа. Ние влагаме милиарди в разни кокойти (от фамилното име на президента на сепаратистката грузинска република Южна Осетия, призната от Русия като самостоятелна държава, Едуард Кокойта – бел. ред.), харчим купища пари за безсмислено изграждане на образа на Русия на Запад. Вместо да поддържаме тази единствена (съвсем доскоро бяха няколко) в света страна, където и правителството, и мнозинството от гражданите симпатизираха на Русия и където столичната архитектура и столичната топонимия са въплъщение на култа към Русия и руснаците.

Поражението в спора за "Набуко" и "Южен поток" ще струва на страната ни загуби от десетки, а в перспектива и стотици милиарди евро. Но и това не е най-голямата беда.

Истинската беда е в това, че начело на страната стоят авантаджии, които получават всичко даром.

Гигантските запаси от петрол и газ са създадени от планетата Земя. Путин и петербургските чекисти в този процес не са участвали. Поне в нито една от теориите за произхода на петрола и газа не се споменава за такова участие.

Българската любов към Русия е преди всичко благодарност за освобождението от турско робство. Тъй като тази работа е станала преди 131 години, Путин и тук няма нищо общо. И паметникът в центъра на София е на царя освободител Александър Николаевич, а не на Владимир Владимирович.

Това, разбира се, не е упрек. Никой от нас не може да прави петрол и газ и никой от живите днес руснаци не е освобождавал България от турците. На нас всичко това – и въглеводородите, и българската любов – ни се е паднало на аванта. Разликата между нас и авантаджиите на трона е в това, че те, за разлика от нас, имат всички възможности да се разпореждат с тези блага в ползу на подведомствената им страна и да предадат нещо на потомците. Но понеже те са авантаджии не само в този конкретен случай, а по същността си (та нали никой от тях не е завоювал трона в честна борба, на тях и властта им е аванта), затова и тези блага – както материалните, така и моралните – изтичат между пръстите им.

Управниците обикновено ги оценяват по това каква страна са "приели" и каква са "предали" в ръцете на приемниците си. Путин прие Русия, която имаше сложни отношения с много страни, но балансът на симпатиите и антипатиите все пак беше в наша полза. Засега Владимир Владимирович не е предал страната на следващите, но вече може да се каже, че практически не са останали страни, които да ни симпатизират. Неотдавна започнахме да губим и последната.