Австрийската "Майнъл банк" оглежда "МКБ Юнионбанк"

Австрийската "Майнъл банк" (Meinl Bank) е провела разговори в Българската народна банка за възможността да купи участие в банка у нас като конкретно е било обсъдено намерението на собственика на "МКБ Юнионбанк" да продаде активите си в България. Това съобщи пред Mediapool Атанас Кънчев, един от изпълняващите директори на открития в сряда офис на финансовата институция в София.

Преди да се насочи към "МКБ Юнионбанк" "Майнъл" е правила дю дилиджънс на "Токуда банк България" и дори е била отправила оферта към собственика, но тя не е била приета, допълни другият представител на австрийците у нас Милен Керемедчиев. И двамата обаче не се ангажираха с нищо конкретно и посочиха, че сигурно ще проучват и други банкови активи. Като цели на дъщерния клон на банката, който се очаква да заработи през пролетта на 2013 г., са вложения в оздравяването на проблемни активи у нас, в преработвателни предприятия, отчасти в недвижимите имоти и в изкупуване на външните дългове към България на страни от бившия соцлагер. Представителството ще посредничи също така на свои руски клиенти да инвестират у нас и покрай вложенията си да се възползват от възможността да придобият българско гражданство и така да отворят пътя на бизнеса си към Европейския съюз, посочи Кънчев.

В края на лятото стана известно, че се подготвя продажбата на "МКБ Юнионбанк" като част от намерението на баварската банка Bayern LB да се раздели със свои активи зад граница, сред които е унгарската МКБ Банк, купила "Юнионбанк" през 2006 г. Според публикация на "Капитал" от август 2012 г. потенциален интерес към трезора проявяват "Първа инвестиционна банка", собственичката на Българо-американската кредитна банка Цветелина Бориславова, групата на "Химимпорт", притежаваща "Централна кооперативна банка" и "Тексимбанк", както и "Сосиете женерал Експресбанк".

Сред другите по-конкретни намерения на австрийската банка е да участва в оздравяването на веригата от хранителни магазини "ЦеБеА" (CBA), каза Кънчев. СВА разполага със 170 търговски обекта в страната. Цел е и придобиването на месопреработвателно предприятие с финансови трудности, посочи Керемедчиев. Той не изключи в дългосрочна перспектива "Майнъл", която преди да започне да развива банкова дейност се е занимавала с търговия на кафе и има верига кафенета, да проучи и този пазар у нас, както и шоколадения бизнес.

Председателят на борда на директорите на "Майнъл банк" Петер Вайцил коментира преди това пред журналисти, че именно проблемни активи в България – и държавни, и частни, са във фокуса на финансовата институция. "България изостава в събираемостта на вземанията си от държави от бившия соцлагер и ние искаме да ѝ помогнем", допълни Вайцил.

Преди два дни стана ясно, че банката е предложила на финансовото ведомство да изкупи за 40 млн. долара дълга на Украйна по Ямбургската спогодба за доставка на руски газ срещу строителство от български фирми, която обаче не бе изпълнена изцяло. По оценки на българското правителство Киев има да ни плаща 100 млн. долара. "Майнъл" в началото на януари ще проведе преговори и в Куба за поемане на нейния дълг към София, възлизащ на 350 млн. долара. Вайцил не пожела да навлиза в подробности по темата.

Той посочи, че като цяло банката, след като получи разрешение за работа на неин дъщерен клон у нас, ще предлага структурно финансиране, корпоративно банкиране и финансиране от своите инвестиционни фондове. Австрийският представител посочи, че тъй като през последната година 90 процента от новите клиенти на банката са от Русия и за тях България е интересен пазар, "Майнъл" ще посредничи за реализирането на руски инвестиции у нас.

От gong.bg пък съобщиха, че банката вече е станала генерален спонсор на футболния клуб "Спартак Плевен" и логото ѝ вече е върху екипите на играчите.

По повод информациите за ареста на шефа и акционер на банката Юлиус Майнъл през април 2009 г. по обвинения в борсови машинации и измами, Вайцил обясни, че става въпрос за разследване на банката заради предлаган от нея инвестиционен продукт, свързан с управлението на недвижими имоти и административни сгради, в периода 2002-2007 г.

"Тогава този продукт беше много успешен, но с настъпването на глобалната криза загуби своя смисъл, което се отрази върху малките инвеститори и тяхната доходност", обясни пред българските медии австриецът. Банката обаче вече била платила доброволно на 6 хил. пострадали инвеститори компенсации, каза Вайцил, без обаче да посочи суми.