Австрийският бизнес у нас е оптимист за развитието си

Остават обаче проблемите с върховенството на закона, изострят се тези с работната ръка и пътищата

Австрийският бизнес у нас е оптимист за развитието си

Лек оптимизъм за развитието на българската икономика през 2018 г., породен от постигнатия  ръст на БВП през миналата година и увеличените поръчки, изразяват австрийските компании, работещи в България. Те обаче запазват притесненията си относно съдебната реформа у нас и остават на мнение, че ключовото за превръщането на България в по-привлекателно място за инвестиции е борбата с корупцията. Но към проблемите се присъединява изострящия се недостиг на работна ръка – не квалифицирана, а въобще работна ръка, както и "ужасната" пътна инфраструктура.

Това сочи изследване сред 35 австрийски фирми, работещи на българския пазар, проведено онлайн през октомври 2017 г. и представено във вторник от търговското представителство към австрийското посолство в София.

Подобряване на икономическия климат в предходните 12 месеца отчитат 40 процента от анкетираните, а 43 на сто очакват тази тенденция да продължи и през 2018 г. Докато 23 на сто от австрийските фирми смятат, че през 2017 г. бизнес средата се е влошила, на същото мнение за сегашната година остават 11 процента, а очакващите нищо да не се промени нарастват от 37 на 46 на сто.

Ръст в оборотите през миналата година са отчели 22 процента, а 25 на сто очакват същото и през тази година.

Честният съд е най-добрият маркетинг за бъдещи инвеститори

Борбата с корупцията и престъпността се смята за ключова за превръщането на България в по-атрактивно място за бизнес от 23 на сто от австрийския бизнес. Фирмите желаят да бъдат третирани по честен начин от българските институции и съдилища и това е най-добрият маркетинг за бъдещи инвеститори, посочиха от търговското представителство пред Mediapool.

Австрийските инвеститори искат и повече правна сигурност в България. 19 на сто поставят като важно условие за правенето на бизнес зачитането на законите, непроменянето им със задна сила, прилагането на едни и същи правила за всички, както и изискването законите да са достатъчни, за да се избегне произвол. "За това е нужна независима съдебна система, а тя зависи в голяма степен от процедурата по избиране на съдии", казаха от търговското представителство. Според неговите представители ревизията на държавни решения 10 години назад – за което има примери – поражда съмнения относно върховенството на закона.

Също 19 процента от австрийския бизнес искат предвидима икономическа политика, 17% смятат, че трябва да намалее бюрокрацията, а 10 на сто считат за изключително важна политическата стабилност.

Проблем вече е и самото наличие на работници

Квалификацията на кадрите също се поставя на първо място по важност от 19 процента от австрийските фирми, работещи у нас, а за 15 процента проблем е въобще наличието на работна ръка. "Често проблемът е намирането на работна ръка въобще, а не само на квалифицирани кадри", заяви търговският съветник на австрийското посолство Улрике Щрака при представянето на данните.

Тя все пак отбелязва, че нещата в тази посока тръгват на подобряване след въвеждането на дуалната система на образование в редица гимназии в страната.  Този подход се разширява и нарастват паралелките, учещи по програми, разработени съвместно в бизнеса за неговите нужди, със стажове и дори стипендии за учениците, допълни София Дамянова, мениджър на проект за дуалното обучение към търговия отдел на австрийското посолство у нас.

Управителят на строителната "Баумит" Николай Бъчваров даде пример как неговата фирма дава стипендии на ученици, за да бъдат задържани в България като кадри, като финансовата помощ не е обвързана със задължение на ученика да работи за австрийското дружество. "Все повече хора осъзнават, че покупателната способност на един лев надхвърля тази на едно евро", заяви той.

Над средните за бранша заплати дават и са готови да плащат 80% от фирмите

Щрака посочи, че близо 60 процента от австрийските фирми са готови да наемат на работа преминали дуално обучение, а 5.7 на сто вече участват в тази програма. Близо 86 на сто от австрийския бизнес е заявил, че плащаните от тях заплати са над средните за бранша или планират увеличението им. Бъчваров даде за пример как неговата компания е вдигнала трудовите възнаграждения, които средно са 1500 лв., с 10 на сто от 2018 г., но в същото време посочи, че малко са работниците  реално си изработват заплатите, тъй като общата производителност е неадекватна на получаваните възнаграждения.

Бъчваров също така смята, че страната ни има огромен проблем с регионалната пътна инфраструктура и даде за пример района на фирмената производствена база, където пътят се кърпел ежегодно и "същите дупки после пак се отварят" вместо да се направи сериозен ремонт.

Алекс Хайрабедян, управител на друга фирма с австрийски капитал - за тръби "Пайплайф", се оплака от това, че качеството на продуктите се проверява само по документи, но не и физически, което създава проблеми на неговата фирма при изпълнение на поръчки.

Въпреки проблемите, австрийският бизнес вярва, че икономическото положение пазарите у нас ще се подобрят, става ясно от думите на Щрака. "Все още е необходима сериозна работа в областта на съдебната реформа", допълни обаче тя

Щрака посочи още, че през 2017  г. търговският оборот между двете държани е нараснал до 2 млрд. евро като за пръв път износът на български услуги в Австрия надхвърля вносът на австрийски такива у нас. По думите ѝ това се дължи на предоставянето на услуги от дъщерните компании в България на компаниите майки в Австрия.

Страната е вторият по-големина чуждестранен инвеститор в България с вложените 4.214 млн. евро през 2017 г., по данни на БНБ. Най-големите австрийски фирми в България са телекомът Мтел, енергийната ЕВН, петролно-газовата "О Ем Ви", банката "Райфайзен""Била", "Кроношпан", "Кнауф" и други.  

Румъния и Унгария са по-добре оценени от австрийския бизнес там

Изследвания за нагласите на австрийския бизнес са били направени и в Румъния, Сърбия и Унгария, където оценките са сходни на тези на българската страна, но приоритетите са по-различни.

В Сърбия са дори още по-оптимистично настроени отколкото в България – там 45 процента от австрийските фирми очакват подобряване на икономическия климат, докато 35 са дали положителна оценка за миналата година. В Унгария обаче подобряване на икономиката чакат 51 процента, докато такава тенденция през 2017 г. са отчели 38% от австрийските инвеститори. Румъния се запазва 25-процентният дял на положително настроените фирми от Австрия, но намалява негативизмът от 44% на 32%.

В Румъния и Унгария се очаква спад на оборотите, макар и с малко, но дори и така процентът на фирмите с нагласи за ръст на приходите са повече от присъстващите в България. В Румъния такива са прогнозите на 70 процента от фирмите, в Унгария – 67%. Работещите в Сърбия австрийски фирми също увеличават надеждите си за повече приходи през 2018 г.

В Унгария, също като у нас, посочват като най-сериозен пазарен проблем наемането на работна ръка, докато в Сърбия най ги  мъчат ненавремените плащания, а в Румъния най-страдат заради инфраструктурата.

Още от Бизнес

Защо бившият шеф на КПКОНПИ става консул?