Австрийският пациент

Тези дни австрийският канцлер Волфганг Шусел представи данни за националната икономика и социалната политика на правителството. Премиерът и председател на консервативната Австрийска народна партия /АНП/ даде положителна оценка на извършеното през двете години, откакто пое кормилото на властта. Опозицията в Австрия, като всяка опозиция, посочи слабите страни на управлението и разкритикува високите данъци, нарасналата безработица и инфлацията.

Конкретните факти и цифри за работата на кабинета на Шусел не се отличават кой знае колко от данните за дейността на кое да е друго западноевропейско правителство. Те обаче не хвърлят светлина върху политическия климат в страната и върху едно смущаващо противоречие. Става дума за противоречието между двамата коалиционни партньора по един принципен въпрос.

В началото на февруари 2000 г. консерваторът Шусел скъса по единодушното мнение на политическите наблюдатели с едно табу, като допусна десните популисти от Партията на свободата /АПС/ до управлението на страната. Не че предишните коалиции в алпийската република през последните 20 години не са имали трудни моменти и сериозни противоречия. Преди две години обаче Шусел успя да оглави федералното правителство само защото се съюзи не с кой да е, а с десния популист Йорг Хайдер. Същият този политик и премиер на провинция Каринтия, който постигна впечатляващ изборен резултат, като подклаждаше ксенофобски настроения сред избирателите.

Стремежът на Шусел към властта на всяка цена бе толкова неудържим, че не го стреснаха нито предупрежденията на федералния президент Клестил, нито наложените сакнции от 14-те партньори от ЕС. Като се коалира с АПС обаче, Шусел заложи бомба със закъснител. Защото коалиционните партньори бяха и останаха на противоположни позиции по един принципен въпрос, въпроса за отношението към ЕС.

АПН е центристка партия, представя се за активен участник в процеса на евроинтеграцията и разширяването на ЕС и наистина работи в тази насока. Неслучайно канцлерът Шусел определя политиката на Брюксел като ориентир за националната политика.

Партията на свободата обаче, която формално се ръководи от Сузане Рис-Пасер, а фактически следва инструкциите на Хайдер, е пълна противоположност на коалиционния си партньор. Тази дясна и националистическа партия не пропуска случай да критикува и на практика да се противопоставя на почти всяко решение и план на Брюксел. Включително по въпроса за разширяването на ЕС. И го прави, като подклажда страховете от наплива на евтина работна ръка от Източна Европа.

След дълги дискусии и много демонстрации срещу пробната експлоатация на чешката АЕЦ Темелин дясната популистка партия организира петиция за спирането ѝ. Че дори заплаши да наложи вето върху приемането на Чехия в ЕС, ако не изключи централата. Последва нова словесна атака срещу Чехия, този път заради събития отпреди повече от 50 години. Полемиката около декретите на чехословашкия президент Бенеш съдържаше на моменти откровено неонацистки твърдения, отбелязаха някои коментатори.

Тези дни немскоезичният печат многократно цитира изявлението на един австрийски писател. Той сравни първите две години от управлението на кабинета във Виена със състоянието на човек, който е вдигнал висока температура. Състоянието може и да е неприятно, но в крайна сметка само така човек може да оздравее. Остава открит въпросът дали австрийската политическа класа като пациента няма да плати твърде висока цена, докато оздравее.

Всяка година отделните провинции в Австрия определят т.нар. имиграционни квоти. Подобна практика има в много страни. След идването на АПС на власт вече доста провинции могат да се похвалят с нулеви квоти. Такова бе и предизборното обещание на Йорг Хайдер.