Авторитарни сенки в Европейския съюз: българските уязвимости

Моделите на гласуване на евродепутатите, включително от България, по отношение на резолюции върху външната политика на ЕС спрямо Русия и Китай, показват нивото и интензивността на проникване на авторитарно влияние в Европейския парламент. Предвид възможността за национално вето върху решенията по въпросите на общата външна и отбранителна политика на ЕС, основните цели на авторитарното влияние не са европейските институции сами по себе си, а представителите на отделните държави членки.

Усилията на Китай да прилага "мека сила" в ЕС изглеждат сравнително неуспешни. По отношение на Пекин и българските евродепутати демонстрират по-голяма критичност в сравнение с тази към Кремъл. Китай е по-малко фокусиран върху България и насочва икономическите си усилия към други части на Европа. В Западните Балкани например Пекин договаря директно с местните политически лидери преференциални обществени поръчки, без да се съобразява с изискванията на ЕС. В Западна Европа пък възвръщаемостта на инвестициите е в пъти по-висока от тази в България, а и могат да се реализират допълнителни изгоди от получаването на достъп до високи технологии.

Кремъл има почитатели в целия политически спектър в България. Руските интереси намират свои поддръжници сред различни политически сили и това се вижда и в Европейския парламент. Когато залозите се вдигнат, някои от евродепутатите стават по-малко критични.Макар до голяма степен българските евродепутати от всички политически партии да се придържат към евроатлантическата ориентация на страната, рядко могат да се видят твърде изострени позиции спрямо Русия. Българските социалисти са сред най-меките критици на Москва в гласуванията в Европейския парламент. Това би могло да се дължи на наличието на определено руско политико-икономическо влияние в България, което обуславя по-мекия тон на евродепутатите, а и на самите партии, които те представляват, във вътрешен план. Най-показателният пример за това е от областта на енергетиката, където в последния парламент с пълен мандат (2017 – 2021) нямаше политическа сила, която да не подкрепи и частично реализира стратегическите проекти на Кремъл за изграждане на "Турски поток" и АЕЦ "Белене".

Процесът по енергийна диверсификация на България спрямо Русия се бави с десетилетия. "Газпром" е резервирал 80% от капацитета на новопостроения "Турски поток", но на практика го контролира на 100%, защото и входът, и изходът са към руските тръби на газопровода, съответно в Турция и в Сърбия. Това засилва влиянието на Москва и затваря възможностите други доставчици да ползват българската мрежа за транзит. Алтернатива на руските тръби би било изграждането на реверсивни връзки, които биха дали възможност на България да получава газ и от ЕС. Подобни намерения биват декларирани десетилетия наред, но напредъкът при изграждането на тези връзки е изключително бавен, което говори или за липса на политическа воля сред българските управляващи, или за натиск отвън, възпиращ по-активното участие на България в европейския Eнергиен съюз. Нещо повече, стремежът да се запазят руските газови интереси и доставки в България в обозримо бъдеще е видим и във всички версии на Националния план за възстановяване и развитие, което допълнително ограничава възможностите за диверсификация на страната към зелени енергийни източници. България е зависима от Русия и по отношение на ядрената енергия.

Продължителната енергийна уязвимост на България към Кремъл се опира на експлоатацията на силно позитивните чувства на широки обществени групи у нас спрямо Русия, но и на необезпокояваното присъствие и мрежи на руските служби в страната. През последните години в медийното пространство излязоха наяве редица шпионски скандали, свързани най-вече с българи, изнасящи информация за Русия, или с безконтролни действия на руските служби на българска територия, включително свързани с опити за убийство на български граждани.

Основният проблем на тези уязвимости е, че те се дължат и поддържат от липсата на добре функциониращи демократични институции и върховенство на закона в страната. Политическите партии и техните лидери по-често се стремят да използват такива уязвимости за вътрешнополитически цели, отколкото да защитават ясни национални демократични ценности и интереси в рамките на Европейския съюз.

Настоящата статия се основава на резултатите и препоръките от доклад на независимия унгарски изследователски институт Political Capital в партньорство с Центъра за изследване на демокрацията. Анализът обхваща моделите на гласуване в Европейския парламент по проблемите на външната политика, с акцент върху представителите на страните от Централна и Югоизточна Европа (Чехия, Унгария, Полша, Словакия, Австрия, Румъния и България).