Авторитарни сенки в Европейския съюз: тенденциите в България

Екранът показва резултатите от вота на евродепутатите срещу ратификацията на новото инвестиционно споразумение с Китай докато Пекин не вдигне санкциите срещу политици от ЕС. Снимка: Европейски парламент

Възобновяването на геополитическото и геоикономическото противопоставяне на авторитарните сили и либералните демокрации в глобален мащаб поставя Европейския съюз, с неговата разнородна национална структура, в особено деликатно положение. Провалът на опита за национално демократично изграждане в Афганистан демонстрира още веднъж колко е важно създаването на устойчиви вътрешни институции и общности в подкрепа на демократичните ценности. В този смисъл страните – членки на ЕС от Централна и Източна Европа, вкл. България, продължават да бъдат особено уязвими на авторитарно външно влияние.

Българските гласоподаватели демонстрират благоразположение към лидерския модел на "силната ръка" (или на месията), предпочитайки този модел на управление пред режима на либералната демокрация. Във външен план, България е силно податлива на намеса от страна на Русия, предвид широкото политическо, икономическо и медийно влияние на Кремъл в страната. Влиянието на Китай в България остава по-ограничено, основно поради фокусирането на китайската финансова офанзива върху други европейски страни и региони, считани за такива с по-голямо стратегическо или икономическо значение (Западните Балкани и Западна Европа).

Склонността към фаворизиране на авторитарен тип управление и руското влияние в страната логично имат и своите вътрешно- и външнополитически проявления сред българските политически партии. Проявата на проавторитарни тенденции в страната води и до потенциалното им изразяване навън, например в рамките на европейските институции и Европейския парламент. Тенденциите в гласуването на българските евродепутати в Европейския парламент (ЕП) са в съответствие с позициите, които техните национални партии изразяват спрямо Русия и Китай в българския политически контекст.

Политическият пейзаж в България претърпя значителни промени в периода 2020 – 2021 г. Познатите като "партии на статуквото" (ГЕРБ, БСП, ДПС и ВМРО), които бяха част от парламента в периода 2017 – 2021 г. и които са представени в Европейския парламент, бяха предизвикани от възхода на утвърдилите се в резултат на мащабните протести през 2020 г. "протестни" партии ("Има такъв народ", "Демократична България" и "Изправи се.бг! Ние идваме!"). Тези партии получиха значителна подкрепа и на последните парламентарни избори през юли 2021 г.

Външнополитическите позиции на двете нови формации – "Има такъв народ" и "Изправи се.бг! Ние идваме!" остават сравнително неясни или с проявления на готовност за сътрудничество с Русия и до известна степен с Китай. "Демократична България", от своя страна, е един от малкото постоянни и последователни критици на авторитарните тенденции на Русия и Китай във вътрешнополитически план. Единственият евродепутат от "Демократична България" в ЕП – Радан Кънев, гласува неизменно в подкрепа на позициите, осъждащи Русия и Китай.

През годините партия ГЕРБ изпраща смесени сигнали в отношението си към Русия и Китай. От една страна, тя демонстрира постоянство в подкрепата си към евроатлантическата стратегическа ориентация на страната. От друга, ГЕРБ се опитва да балансира тази проевропейска ориентация с проруски позиции, особено в сферата на енергетиката (реализирането на газови и ядрени проекти) и икономическите връзки (туризъм, военно-промишлен комплекс и др.). Обикновено евродепутатите от ГЕРБ гласуват в съответствие с тяхното европейско семейство – Европейската народна партия (ЕНП), при разглеждането на критични към Кремъл резолюции в ЕП, като дори показват по-висока критичност спрямо средните нива на ЕНП по отношение на Москва и Пекин.

БСП подкрепя близките политически, икономически и културни връзки с Русия. Вследствие на това в ЕП тя е делегацията, подкрепяща най-силно Русия сред групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в Европейския парламент (ПАСД). Въпреки множеството предполагаеми бизнес връзки на нейни членове с руски групи и интереси, евродепутатите от ДПС гласуват най-последователно от всички български делегации в ЕП в подкрепа на позициите, критикуващи Кремъл (с редки изключения на въздържане). Партията се стреми да представи себе си като най-твърдия поддръжник на евроатлантическата ориентация на България.

Общият резултат от гласуванията на българските евродепутати в ЕП съвпада с по-голямата склонност на страната да подкрепя Русия, отколкото Китай.

Индексът на критичност към Кремъл, достигнат от българските евродепутати, е 81%, а този към Китай – 87%. БСП има най-ниските стойности на индексите на критичност към Кремъл и Китай, съответно 54% и 67%. От друга страна, ДБ държи постоянство при своите 100% критичност както към Кремъл, така и към Китай. По същия начин ДПС постига максимален критичен резултат към Китай, а Илхан Кючук се превърна в единствения български евродепутат, санкциониран от Китай като контрамярка на санкциите, наложени от Европейския съюз върху китайски официални лица във връзка с нарушенията на човешките права на уйгурите.

В сравнение с тенденциите при гласуванията на евродепутатите от останалите 26 страни в ЕС, българските представители са сравнително по-малко критични към Русия и Китай – България се нарежда респективно на 17-то и 20-то място в индексите на критичност.

Поведението при гласуване на българските евродепутати е индикатор за наличието на значително съгласие с позициите на съответните им национални партии. Влиянието на националната партийна принадлежност се проявява особено силно при пренасянето на вътрешнополитически спорове на европейската сцена, като например дебатите в ЕП по отношение на върховенството на закона в страната, политиката на блокиране на започването на преговорите с Република Северна Македония и др.

*Настоящата статия се основава на резултатите и препоръките от доклад на независимия унгарски изследователски институт Political Capital в партньорство с Центъра за изследване на демокрацията. Анализът изследва моделите на гласуване в Европейския парламент по проблемите на външната политика, с акцент върху представителите на страните от Централна и Югоизточна Европа (Чехия, Унгария, Полша, Словакия, Австрия, Румъния и България).

Споделяне

Още от Анализи и Коментари

Какво цели разследването на ДАНС и МВР за скъпия ток?