Аз помня Муамар

В момент, когато американските танкове навлязоха в Ирак, за да свалят Саддам, дългогодишният либийски терорист Муамар Кадафи излезе със стратегия, която да му позволи да избегне перспективата да е следващият в списъка за смени на режима и предпочете превантивно да се предаде.

Никой не нарича нещата по този начин, разбира се. Дипломатите и "гълъбите" искат да представят сговорчивостта на диктатора като резултат на търпеливи преговори, проточили се десетилетия.

Някои републиканци твърдят, че той е омекнал, когато по времето на Рейгън на пътя му падна бомба. Но три години след това, неговите терористи убиха 270 души, взривявайки самолет на Пан Ам.

Последвалите санкции доведоха до икономически проблеми и заплаха от преврат. След като призна отговорността на Либия за атентата, Кадафи започна да се опитва да привлече обратно американски петролни компании, като се съгласи да изплати компенсации на семействата на загиналите.

Но не това беше нещото, което накара тиранина внезапно да признае, че е купувал и развивал химически, биологични и ядрени оръжия, както и да обещае да ги разкрие пред инспекторите. Той се преобрази на добродушно котенце под силата на американското оръжие, което се противопостави на разпространението на оръжия за масово унищожение.

Защо шефът на тайните служби на Кадафи, Муса Кусса, потърси контакт с Тони Блеър - а не с Франция, Германия или пък ООН - за да издейства Либия да бъде извадена от шорт - листа с неблагонадеждните държави на Джордж Буш? Причината е, че Великобритания беше първостепенен съюзник на Америка във войната срещу Саддам и беше мостът към Вашингтон. Тя показа, че е солиден приятел на САЩ.

Лидерите на Франция Жак Ширак и на Германия Герхард Шрьодер могат най-малкото да вземат този урок присърце.

И защото безработните във Франция и Германия бяха гневни на Ширак и Шрьодер, когато Пентагонът обяви, че при тях няма да отидат никакви поръчки за реконструкцията в Ирак по фондовете, финансирани от американските данъкоплатци, миналата седмица и двете държави се хвърлиха да ухажват пратеника на Буш Джеймс Бейкър. Ужасната перспектива да бъде пропуснато парче от нашата огромна инвестиция във възстановяването на Ирак, ги накара да мислят за опрощаването на милиардите долари фамозни заеми, които те с радост са предоставяли на тиранията на Саддам.

Не всички неблагонадеждни държави обаче отстъпиха. Северна Корея, източникът на ракети и за Либия, и за Ирак, остана непоклатима, докато Китай напразно се опитва да накара САЩ отново да се помири с Пхенян. Сирия, за която се говори, че е укрила милиарди от парите на Саддам, заяви миналата седмица, че е взела 23 милиона долара от контрабандистите на Ал Каида, но не иска да позволи да ги разследваме и желае да държи сметките в свои банки в Ливан.

Като цяло, обаче, външната политика на Буш след 11 септември 2001 - да премахне глобалната заплаха от тероризъм, идваща от режими, които са против свободата - е успешна. Събитията доказват, че ние и нашите коалиционни съюзници, сме имали основанията да изкореним източниците на терора в Афганистан и Ирак. Както показва целящият да му спаси кожата демарш на Кадафи, да се налага свободата в държави, които дълго са я отричали, има мощен ефект върху действията на съседите в региона.

Еуфорията на моите съмишленици - Уилсъниански идеалисти, макар и разбираема след тази ранна зима на нашето недоволство, е прибързана. Все още ще има жертви; Ал Каида ще продължи да ни атакува. Владимир Путин, който получи зелена светлина от Буш и победи триумфално на изборите в Русия, ще продължи да доставя ядрено гориво и научно ноу - хау на Иран, с което ще помогне на аятоласите там да не спазят поетите обещания пред прекомерно доверчивите европейци.

Аз помня подземната фабрика за отровен газ на полк. Кадафи - "Аушвиц в пясъка" - и се чудя откъде той е закупил настоящия си запас от центрофуги. Като настоятел на Университета в Сиракуза, аз посетих мемориала на 35-те колеги - студенти, които са били на борда на самолета на Пан Ам и чиято кръв никога не може да се измие от ръцете му.

Може би, поради "държавнически съображения" - като това, че Муса Кусса е помогнал да се проникне в защитени от терористите части на сирийското и саудитското разузнаване - ние ултимативно бихме разрешили на нашите инвеститори да съживят либийската петролна индустрия. Но ние трябва да проверим истинността на фактите и никога да не се доверяваме, и нито да забравяме, нито да прощаваме на Муамар Кадафи.

*С незначителни съкращения

Споделяне

Още от Свят