Азерската СОКАР с интерес да захранва газовия хъб "Балкан"

Азерската държавна енергийна компания СОКАР е проявила интерес да доставя суровина за планирания газова хъб "Болкан" край Варна извън договорените вече от 2020 г. количества за България от 1 млрд. куб. м годишно. Дружеството е подписало с българския държавен газов оператор "Булгартрансгаз" във вторник меморандум за проучване на възможностите за допълнителни маршрути за доставка на природен газ, както и за пренос през България до други пазари от Югоизточна Европа.

СОКАР изразява готовност да проучи техническите и търговски възможности на сегашната мрежа на "Булгартрансгаз“ ЕАД и на планираното ѝ разширение заради газоразпределителния център "Балкан“ за транзит на допълнителни обеми природен газ от Южния газов коридор през територията на България до други европейски пазари. Това съобщиха от Министерството на енергетиката във вторник като уточниха, че тези количества не включват договорените вече с "Булгаргаз" през 2013 г. доставки на 1 млрд. куб. м газ от каспийското находище "Шах Дениз ІІ", които трябва да влязат през бъдещия интерконектор с Гърция от 2020 г.

Интересът на Баку бил провокиран от предложената му от София възможност за агресивна атака на европейския пазар през хъба "Балкан" в румънско и украинско направление, обясниха участници в срещата пред Mediapool. Суровината от находището "Шах Дениз ІІ" ще се транспортира по Южнокавказкия газопровод и после през Турция по Трансанадолския газопровод, преди да влязат в Трансадриатическия и от там към Западна Европа. Всички тези тръби в момента се строят, но тъй като Азербайджан разработва и други свои газови находища търси допълнителна възможност за техния износ и експанзия в Европа. Такава, според България, може да е хъбът "Балкан", за който до края на юли 2017 г. ще се обяви поръчка за предпроектно проучване, което да посочи източниците за захранване на центъра, рентабилността на проекта и цената му. До края на годината ще е ясно какви стъпки ще се предприемат по-нататък.

Мурат Хейдаров, изпълнителният директор на дъщерната на СОКАР фирма "СОКАР Болкан", е посочил, че "България е един от ключовите участници в Южния газов коридор и надежден партньор в реализацията на алтернативни газови доставки до Европа от находището "Шах Дениз“ в Азербайджан, както и от други потенциални находища, включително от трети страни производители“.

Преди време зам.-министърът на енергетиката Жечо Станков обяви, че България преговаря с Азербайджан за допълнителни 3 млрд. куб. м за хъба, извън договорине вече милиард кубически метра годишно. Според участници в сегашната среща възможно е дори да се договорят и по-големи обеми за хъба, но всичко е въпрос на разчети за газоразпределителния център.

Подписаното със СОКАР споразумение бе обявено малко, след като от енергийното министерство съобщиха, че Петкова е обсъдила с посланика на Египет у нас Манал Йехия Ел Шинауи възможността за разширяването на постигната преди години газова договорка, която така и не е влизала в действие.

Петкова и Шинауи са се обединили около извода, че двете страни имат потенциал за задълбочаване на енергийното сътрудничество, който трябва да бъде използван чрез разширяване на подписания през 2009 г. Меморандум за разбирателство в областта на природния газ.

Този документ бе парафиран от тогавашния министър на икономиката и енергетиката Петър Димитров по време на енергиен форум, организиран от президента Георги Първанов. той бе за три години с възможност за удължаване. Подписването му стана в комплект със сходен документ с Гърция, в който София и Атина се разбраха да работят за съвместен терминал за втечнен газ (LNG). Интерес към него прояви и Египет, заради което и бе подписано принципното споразумение за внос на египетски газ.

Оттогава за документа с Кайро не е ставало дума, докато при българо-гръцкия газов терминал има напредък и догодина се очаква да се вземе инвестиционно решение и да стане ясно влиза ли "българският енергиен холдинг" като акционер в проекта. На планирания LNG-терминал в Александруполис се гледа като на възможност за захранване на разработвания от правителството на ГЕРБ от няколко години проект за газов хъб край Варна.

Сега Петкова е обяснила на египетския дипломатически представител, че България разглежда

потенциалните газови доставки от Египет като възможност за разнообразяване на вноса на синьо гориво не само за страната ни, но и за региона на Югоизточна Европа в контекста на намеренията за изграждане на газовия хъб "Балкан" и евентуалния строеж на LNG-терминала край Александруполис.

Енергийният министър подчертала пред Шинауи взаимната връзка между двата проекта, които са описани от нея като ключови за диверсификацията и сигурността на енергийните доставки в целия регион на Югоизточна Европа.

От ведомството припомнят, че през 2015 г. италианската компания EНИ обяви откриването на газовото находище Зохр на средиземноморския бряг на Египет, чиито залежи се оценяват на около 850 млрд. куб. метра газ. Предвижда се находището да бъде въведено в експлоатация през 2107 г.

Отделно по делтата на Нил се разработват още газови находища от ЕНИ и британската компания "БиПи", което създава очаквания, че през 2020 г. Египет ще бъде в състояние да започне износ на природен газ, а страната да се превърне в газоразпределителен център за региона, допълват от енергийното министерство.

Така то дава заявка за сериозна активност по търсенето на източници за захранване на бъдещия хъб край Варна, който е сред любимите проекти на премиера Борисов.