"Back in the U.S.S.R" или "Born in the USA"

Войници няма, корупция – също

Красимир Каракачанов

Недостиг на войници, съветски изтребители, съветски танкове, "никаква корупция" и министър - синя каска. Така изглежда българската армия 14 години след присъединяването си към НАТО.

Лек полъх на промяна се усети едва в края на годината, когато стана ясно, че правителството възнамерява да предложи покупката на нови американски изтребители F-16 .

Сключването на сделка обаче ще изисква още месеци преговори, а бъдещето ѝ не е чак толкова сигурно, като се има предвид, че повече от 10 години МО е "на крачка" от придобиването на съвместими с НАТО изтребители, но продължава да охранява небето си само със съветските МиГ 29.

През изминалата година въоръжените сили минаха изцяло под "патриотичното" лого на вицепремиера и лидер на ВМРО Красимир Каракачанов, но структурните им проблеми остават нерешени.

Успокоително е, че въпреки славната практика на МО с различни далавери, злоупотреби и безсмислени харчове, Каракачанов е категоричен, че "корупция няма".

Секторът се върна в центъра на общественото внимание както заради готвените милиардни инвестиции, така и заради прогнозите на премиера Бойко Борисов, че избухването на война в региона е съвсем реално.

За пръв път от много години военният министър формулира приоритет, който стриктно изпълняваше. И това е възстановяването на старата съветска техника, така че да може да служи на българския войник още десетки години.

Стотици милиони левове бяха насочени към ремонта и поддръжката на руските изтребители МиГ 29, щурмовиците – Су 25, вертолетите Ми 17 и Ми 24, танковете Т 72 и други.

Каракачанов отхвърли всички съмнения в необходимостта да се инвестират толкова средства в старата съветска техника, с аргумента, че докато не бъде закупена нова техника, армията трябва да има на какво да разчита. Това безспорно е така, но резервите са спрямо мащабите на инвестициите.

Около 90% от нашата армия е с руско въоръжение и това не е тайна за съюзниците ни в НАТО, които периодично ни призовават да инвестираме в ново съвместимо със стандартите на съюза оборудване.

Като тук не става въпрос само за самолетите, хеликоптерите и танковете, а и за руските системи за управление на армията и ПВО.

През 2018 година бяха подготвени и трите големи проекта от модернизацията на армията – за нови изтребители, бронирани машини и кораби. Те обаче трябва да бъдат завършени през 2019 година, а предвид практиката да се провалят в последния момент, има много скептици за светлото им бъдеще.

Ако се стигне до сделки, ще бъдат подписани договори за около 4 млрд. лева, които ще предопределят развитието на сектора за най-малко 20 години напред.

Освен окаяното състояние на техниката, армията се опитваше през 2018 година да се справи и с хроничния недостиг на войници. Дори според официални данни в момента над 5500 длъжности за военнослужещи са свободни, въпреки че заплатите бяха вдигнати с 10%.

А добре известно е, че реалните данни често се различават от официалните. Особено в Министерството на отбраната, което през последните две десетилетия бе "мащабно реформирано" почти от всеки военен министър.

На този фон управляващите продължават бодряшки да отчитат в НАТО, че са на крачка от постигането на целта да отделят по 2% от Брутния вътрешен продукт за отбрана. Ръстът на разходите за сектора към момента обаче се дължи най-вече на трика в тях да се смятат и планираните средства за големите модернизационни проекти, които още не са стартирали.

През новата година секторът има шанс да изплува от технологичното и кадрово блато.

Това ще стане, ако скъпите сделки се осъществят поне малко по-прозрачно и аргументирано и се предприемат реални действия за издигането на авторитета на военната професия.

Като сериозна опасност се очертава евентуално решение на военния министър Красимир Каракачанов да изпълни обещанието си да въведе "доброволна" казарма или предизборния си лозунг за връщане на задължителната казарма. 

Споделяне
Още по темата
Още от Анализи и Коментари