Бъдеще за производителите на кафе

Централните и международните банки могат да помогнат на бедните държави, като им дадат достъп до деривати*.

Любителите на кафе от богатите индустриална държави се разхлаждат през лятото, като пият айс-кафе, чиято цена достига до 5 долара. В същото време цената на чистата арабика на нюйоркския пазар спадна до 50 цента за фунт (мярка за тежести, равна на 453,6 грама). През тази седмица в Лондон цените бяха близо до най-ниските от 36 години насам. За производителите на кафе от Африка и Латинска Америка спадът на цените означава финансов крах.

Стоковите пазари страдат от хронична нестабилност и производителите на кафе не са единствените губещи през тази година. Цените на медта се сринаха поради технологичния спад, а и памукът достигна нови най-ниски нива. През миналата година спаднаха цените на какаото. Година по-рано същото стана със захарта.

Нестабилните цени на стоките са един от основните структурни проблеми на развиващите се държави, заедно с връщането на техните дългове и достъпа до търговията. За разлика от тези по-сложни проблеми, той обаче би трябвало да може да бъде разрешен от световния пазар.

Западните корпорации вече хеджираха позициите си на стоковия пазар. Те знаят, че акционерите смятат, че нестабилността на печалбите се дължи на мениджърско нехайство и имат добре развити стратегии за рисков мениджмънт. Производителите в бедните държави могат да използват същите инструменти, но им липсват пари в брой и кредитни линии, за да достигнат до пазара.

Стоковите опции например, които гарантират защита срещу спад на цените в замяна на допълнителен дивидент, трудно могат да бъдат използвани от дребните производители, тъй като мнозина от тях нямат пари, за да го изплатят в началото на сезона за производство на кафе.

Стоковите суапове са инструмент, който гарантира защита на производителя от спад на цените, но не дава допълнителен дивидент. Производителят получава защита, като се съгласява, че ако пазарът се повиши в негова полза, той ще се откаже от част от печалбите си. Ако пазарът не се промени, той не плаща нищо, а ако регистрира спад, получава компенсация.

Проблемът тук е, че прилагането на тези инструменти също е затруднено от ограничения достъп на производителите до кредити.

Предлагащите възможности за хеджиране - по принцип това са западни инвестиционни банки - се боят да предлагат суапове на кооперативи от развиващия се свят. Те се опасяват, че парите, които те ще им дължат, когато цените нараснат, никога няма да бъдат изплатени.

Тези опасения са напълно основателни: много често местното законодателство не се занимава с финансови деривати, достъпът до съдилищата може да бъде затруднен, възможно е политическата сцена да се промени, а управлението на кредитния риск е трудно в дългосрочен план.

Понякога предлагащите хеджиране се опитват да се защитят сами, като искат парично обезпечение. Но това може да се окаже по-опасно за техните клиенти, отколкото въобще да не хеджират.

Компанията Ashanti Goldfields например през 1999 г. беше на косъм от банкрута, когато цената на златото се повиши в нейна полза. Докато стойността на нейните резерви, намиращи се под земята (златото) се покачи до небето, компанията нямаше пари в брой да плати претенциите за маржове по своя хеджинг.

На пръв поглед пътят напред изглежда блокиран. Производителите нямат достъп до инструментите за хеджиране, защото нямат достъп до кредити и пари в брой - и те ще си останат недостъпни за тях, докато не могат да контролират риска. Рисковият мениджмънт е необходим за получаване на достъп до кредити точно толкова, колкото и кредитът е необходим за рисковия мениджмънт. Производителите, които практикуват рисков мениджмънт, имат сигурни бъдещите приходи. Те могат да поемат риска да вземат назаем, за да инвестират. Техните местни финансови поддържници могат да рискуват по-големи кредитни линии.

Международната общественост вече може да достави инструментите за хеджиране на богатите държави и на малките производители в бедните страни. Отговорът би трябвало да се намира в партньорството между местните кредитни институции, които могат да управляват кредитния и законов риск за клиентите си, централните или националните банки в развиващите се страни, които имат връзки с местните кредитни институции, и международните банки или търговци, чийто бизнес е да поемат и контролират риска на стоковия пазар.

Местните кредитни институции се намират в уникална позиция за предоставяне на стоков хеджинг, тъй като това хеджиране стабилизира техните кредитополучатели и увеличава качеството на заемите им. Местната кредитна институция не само печели такси от посредничество, но и отпуска повече кредити при по-малък риск. С кредитната подкрепа на централната банка тя може да купува хеджингови инструменти на пазара.

Специалистите по стоков риск, намиращи се от друга страна при тези трансакции, ще придобият позиции в централните банки на развиващия се свят. Те могат да се освободят от тях чрез застрахователния пазар, националните експортно-кредитни застрахователни институции или Световната банка.

С рисковете, споделяни между тези линии, глобалната банкова индустрия може да предложи ценова защита за развиващия се свят.

Ако Световната банка докаже стойността на идеята, като улесни и подпомогне първите трансакции, пазарът след това ще се разрасне.

Предлагането на инструментите за рисков мениджмънт на богатите държави на бедните производители няма да бъде лесно. Но трудностите са незначителни в сравнение с останалите проблеми на развиващия се свят, а и потенциалните ползи са огромни. От обществените организации се изискват само малко координация и ангажираност, за да накарат свободният пазар да работи сам и да покаже, че глобалният капитализъм може да донесе и реална полза на бедните държави.

* деривати - финансови инструменти, чиято стойност се определя от очакваното движение на цените на дадени стоки или ценни книжа

© Copyright Mediapool