Бъдещето на НАТО: Завръщане към принципите

През ноември, при най-голямото от 2006 г. насам военно учение с реална стрелба, силите на НАТО отблъснаха въображаема атака срещу Естония от измислена страна, наречена Ботния.

 

Учението "Стедфаст джаз 2013" донякъде бе отговор на най-голямото и преднамерено застрашително руско учение (завършило със симулация на ядрен удар по Варшава) от 2009 г. насам, което предизвика пристъпи на нервност в Полша и балтийските страни.

 

Натовското учение бе замислено и като завръщане след приключването на бойната мисия в Афганистан към първоначалния приоритет (с 65-годишна давност, т.е. от самото основаване на алианса) за колективна териториална отбрана. По това време, въпреки ръста на руските военни разходи и враждебните изказвания от Кремъл - включително заплахи за удар срещу изграждащата се скромна европейска система за противоракетна отбрана - НАТО търсеше основания за своето съществуване, тъй като повечето европейци се чувстваха в безопасност като никога досега.

 

Четири месеца по-късно, благодарение на Владимир Путин, НАТО вече няма нужда да оправдава съществуването си. Новата, реваншистки настроена Русия не е онази екзистенциална заплаха, която Съветският съюз представляваше по времето на Студената война. Но в речта си на 18 март Путин, обявявайки анексирането на Крим, смразяващо ясно даде да се разбере, че е готов да използва военна сила в подкрепа на една дипломация на принудата, ако чувства, че руските интереси са застрашени.

 

Събитията в Крим са трагични за Украйна и за страните от Централна и Източна Европа със значително рускоезично население е много обезпокоително, че Путин си присвоява правото да се намесва от негово име, когато си поиска. Но тази криза вдъхна нов живот на атлантическото партньорство.

 

На 26 март, след извънредна среща на Г-7 за договаряне на нови санкции срещу Русия, Барак Обама пристигна в Брюксел, където е централата на НАТО, с решимост да препотвърди член 5 от Североатлантическия договор, с който страните-членки се задължават да смятат нападение срещу една от тях за нападение срещу всички. Никой все още не говори за връщане към дните на Студената война, когато НАТО бе щитът на Европа срещу един неприятел с необходимата военна мощ в подкрепа на експанзионистичната си идеология. Но

 

Путин разби илюзиите на чувстващите се в уютна сигурност членки на НАТО в Западна Европа. Така на следващата среща на върха през септември в Кардиф алиансът ще бъде зареден с нови цели и неотложни задачи.

 

Опитите на НАТО след 1990 г. да привлече Русия като партньор за гарантиране на сигурността чрез структури като Съвета НАТО - Русия се провалиха. "Ние виждаме, че Русия говори и се държи повече като противник, отколкото като партньор.

 

Приднестровието, Южна Осетия, Абхазия и сега Крим - общото в тези кризи е, че една голяма страна едностранно решава да пренапише международните правила", каза генералният секретар на НАТО Андерс Фог Расмусен, който скоро трябва да се оттегли от поста си. Разбита е надеждата (особено силна в Германия), че геополитиката на твърдата сила, основана на правилото "аз печеля - ти губиш", вече няма място в Европа. Опитът на Обама да "рестартира" отношенията на Америка с Русия след войната в Грузия през 2008 г. също приключи. Заедно с това се стопи и вярата му, изразена в началото на 2012 г., че има "стратегическа възможност да се ребалансира (т.е. за рязко да се съкрати) американското военно присъствие в Европа."

 

От 6-те хиляди войници, участвали в учението "Стедфаст джаз", само 300 бяха американци.

 

Почти никой в НАТО вече не вярва, че кризата, възникнала с руското завладяване на Крим, ще отшуми бързо.

 

"Научихме се да тълкуваме речите на Путин. Той казва това, което върши, и върши онова, което казва. Предложеният от него Евразийски съюз от постсъветски държави е нова империя. Не може да се допусне Източна Украйна да бъде част от Запада, защото без нея няма Евразийско пространство. Навлизаме в дълъг период на дълбоко антагонистични отношения с Русия", смята шефът на базирания в Лондон Международен институт за стратегически изследвания Франсоа Есбур.

 

Предизвикателството пред НАТО сега е да постигне съгласие между всичките 28 страни-членки за характера на руската заплаха за европейската сигурност, и да реши как да ѝ отговори.

 

Първо, алиансът трябва да спази задължението си по член 4 и да даде гаранции на страните-членки, които се чувстват непосредствено застрашени. Америка вече изпрати 12 изтребителя Ф-16 на Полша и десет Ф-15 на балтийските страни за въздушно патрулиране. През април към тях ще се присъединят британски "Тайфуни". НАТО изпрати също така боинги "Е-3А" за наблюдение на източноевропейското въздушно пространство.

 

Поглеждайки напред, изглежда почти сигурно, че НАТО ще се откаже от декларацията си от 1997 г., залегнала в основополагащия документ за партньорството НАТО - Русия, че няма

"намерение, нито планове, нито причини" да разполага значителни военни сили в страните, които се присъединиха към алианса след разпадането на СССР. Кори Шейк, бивша военна служителка в администрацията на Буш, а сега експерт в мозъчния тръст Институт "Хувър", казва: "Тези три "не"-та означаваха условна сдържаност. Съображенията, които ги оправдаваха, вече не са валидни".

 

Малцина обаче биха препоръчали придвижване на силно намаления арсенал от ядрени оръжия с малък обсег по-близо към Русия. Първоначалното им предназначение беше да компенсират по-слабите конвенционални сили на алианса в случай на мълниеносна атака на Варшавския договор срещу Европа, и сега вече са смятани за опасен анахронизъм. Днес е обратното: сравнително по-слабата Русия смята тактическите ядрени оръжия за необходимо допълнение, което да подсили наличните ѝ сили.

 

На 23 март върховният главнокомандващ силите на НАТО в Европа, американският генерал Филип Брийдлав заяви, че алиансът ще трябва да преосмисли отговора си на агресивното придвижване на руски войски, извършвано под прикритието на законни военни учения.

 

НАТО може да разположи нови военни сили и да проведе учения, които да успокоят съюзниците, смята той.

 

По-същественият въпрос е дали Америка ще потвърди своя стратегически ангажимент към отново почувствалата се в несигурност Европа, като трайно разположи част от своите сухопътни сили в държава от предната линия, например Полша.

 

НАТО ще се стреми да укрепи възпиращия си потенциал в условия, твърде различни от тези на Студената война, и да прецени колко военна помощ да предложи на страни като Украйна, Молдова и Грузия, на които Русия е решена да попречи да станат членове на алианса. НАТО може да помогне на Украйна да модернизира въоръжените си сили чрез обучение и продажба на оръжие по облекчени условия, да споделя разузнавателна информация и да ѝ оказва друга логистична подкрепа, казва предишният главнокомандващ, вече адмирал от резерва Джеймс Ставридис.

 

"Предизвикателно ли ще бъде това и в сравнение с какво?", пита той.

 

Що се отнася до възпирането, ясно е какво иска Путин.

 

Той се стреми да възстанови статута на Русия като велика сила, изграждайки Евразийски съюз, основан на консервативни ценности и зависим от Русия за своята икономика и сигурност, и чрез принуда, ако е необходимо.

 

Той надува руския военен бюджет с 40 на сто за 3-годишен период, започвайки от 2013 г., според изследователския институт СИПРИ. Той не цели настъпателни операции срещу НАТО, а иска да получи възможност за бързи и фокусирани интервенции в "близката чужбина" на Русия, подкрепени от заплаха с ядрена ескалация.

 

След години на "изцедени" военни бюджети и антибунтовнически кампании в Афганистан и Ирак, технологическото превъзходство на Запада вече не е така смазващо, както някога. Но неговите възможности все още много надвишават руските. Според цитираната вече г-жа Шейк задачата за възпиране на Русия е проста:

 

"Ние трябва да бъдем непреклонни, що се отнася до член 5, но няма полза да демонстрираме половинчата загриженост за страни, които са само отчасти прозападни."

 

Путин погрешно смята, че НАТО никога не е преставала да бъде доминиран от САЩ алианс, чиято цел е да възпира Русия. Тази организация всъщност се оказа силно адаптивна и положи много усилия да привлече Русия за партньор. НАТО може още да не знае как да се справи с опасността в лицето на Путинова Русия. Но пактът е преодолявал и по-големи предизвикателства.

 

По БТА