Бъдещето на въгледобива разделя Полша преди преговорите по климата

Бъдещето на въгледобива разделя Полша преди преговорите по климата

Лешек Яворовски, продавач на електроника, казва, че не може да обсъжда въгледобива в Полша с баща си. Накрая двамата се скарват, също като много семейства в южния минен регион Силезия.

За разлика от баща си Едвард, Лешек е нарушил вековната традиция в района и не станал миньор. 42-годишният мъж казва, че е време Полша, която е силно зависима от въглищата, да се откаже от опасната, скъпоструваща и замърсяваща промишленост. Само че за хората, които работят в мините, въглищата са самата същност на идентичността на Силезия, въпреки огромните рискове за сигурността и здравето, които носят.

"Въгледобивните мини трябва да бъдат затворени, Силезия повече не се нуждае от тях", каза Яворовски-младши. "Те съсипват региона, въздуха и хората. По-добре е купищата пари, изсипани за тяхното поддържане, да бъдат използвани за създаване на работни места в иновативни и чисти сектори като информационните технологии", твърди той.

Не всички обаче мислят така.

Томаш Млинарчик, на 43 години, който е оператор на тежка извличаща машинна техника в мина Вуйек в Катовице, казва, че въглищата са истинско съкровище.

"Ако нямаше въглища, нямаше да има работни места", аргументира се той. "Ако затворим мините, тогава всичко наоколо ще фалира - магазините и други фирми, които произвеждат и доставят стоки в мините."

Може би е изненадващо, че Полша бе избрана за домакин на тазгодишната световна среща на високо равнище за климата, която ще се проведе в главния град на Силезия, Катовице.

Двуседмичната конференция, която започва на 2 декември, ще събере политически ръководители, учени и активисти от целия свят, за да преговарят как да бъде приложено Парижкото споразумение за климата. Договорът от 2015 г. определя целта глобалното затопляне да бъде задържано доста под 2 градуса по Целзий, а в идеалния случай - до не повече от 1,5 градуса - усилие, което според експертите ще изисква рязко съкращаване на въглеродните емисии, което може да бъде постигнато само със затваряне на работещите на въглища електрически централи през следващите десетилетия.

За да дадат импулс на преговарящите, група активисти на Greenpeace изкачиха във вторник 180-метров комин на най-голямата електроцентрала на лигнитни въглища в Европа - в Белхатов, Централна Полша. Целта им бе да подчертаят вредните ефекти от изгарянето на въглища и належащата нужда изкопаемите горива постепенно да бъдат извадени от употреба.

На глобален натиск са подложени и други държави, които горят въглища, като Китай, Индия, Австралия, Германия, Колумбия и Съединените щати, където президентът Доналд Тръмп казва, че ще извади страната си от Парижкото споразумение, за да избегне ограничаване на сектора.

Полското правителство твърди, че Катовице е нагледен пример за това как един каменовъглен център може да бъде превърнат в модерен, екологично чист град. Мястото на конференцията е затворена мина, превърната в музей и културен център. Но въпреки създаването на "зелен" технологичен център и многобройни нови паркове през последните години, хватката на въглищата върху Катовице и околностите остава здрава - нещо, за което свидетелства смогът, покриващ региона през голяма част от годината.

Минната промишленост отдавна е източник на гордост и заетост за поколения силезийци. В продължение на десетилетия богатите местни находища на твърди, черни въглища били използвани за затопляне на домовете и произвеждане на електроенергия в цяла Полша.

В края на комунистическия период преди близо 30 години, около 400 000 души са били наети в 70 каменовъглени мини. Миньорите получавали двойно над средната за Полша заплата и техният празник, Денят на Света Барбара, известен като Барборка, е отбелязван в цялата страна.

Критиците твърдят, че митичният имидж на въглищата е поддържан отчасти чрез прикриване на смъртоносните злополуки и омаловажаването на екологичните вреди, причинявани от мините. Цели квартали в някои градове като Битом са били изоставени.

От 1990 г. преходът на Полша към пазарна икономика доведе до затварянето на сериозно субсидираните, нерентабилни мини. Последвалите съкращения бяха посрещнати със съпътствани от насилие протести на миньори, които на свой ред станаха причина за скъпоструващи правителствени програми, включващи плащания за миньорите, за да се пенсионират предсрочно или да си сменят професията, както и финансови стимули за привличане на чуждестранни промишлени фирми като германския автомобилостроител Opel.

Днес около 30 мини дават работа на около 83 000 души. Въпреки съкращенията, Полша е най-големият източник на въглища в Европа. През 2016 г. в страната са били произведени приблизително 70 милиона тона въглища, или 70% от производството в Европейския съюз, според министерството на енергетиката.

Съкращенията обаче помогнаха на Полша да намали въглеродните си емисии с 30% - много повече от целта от 20%, която ЕС обеща да постигне до 2020 година.

Само че, подобно на съседна Германия, Полша не може без въглища. Около 80% от енергията в страната все още идва от въглища.

"Ние като правителство искаме да имаме полски въглища за полската енергийна система", каза заместник-министърът на енергетиката Гжегож Тобишовски, който отговаря за преструктурирането на въгледобивния сектор.

Полските правителства едно след друго уверяват миньорите в Силезия, където живеят около 4 милиона души, че въглищата ще останат важен енергиен източник през следващите десетилетия. През 2040 г. делът на енергията от въглища в Полша трябва да се понижи до 50%, като остатъкът ще идва от възобновяеми източници и атомни реактори, каза Тобишовски.

Въпреки че правителството признава, че ролята на въглищата ще намалее след време, производството от възобновяеми източници - които осигуряват около 15% от електричеството в страната - зацикли, отчасти заради неблагоприятни метеорологични условия, отчасти заради законодателство, което защитава традиционните, държавни енергийни компании.

"Полша не е виновна, че има толкова богати находища на горива и въпросът е да ги използваме по най-ефективния начин и да ги имаме в нашия енергиен микс, както и да работим за намаляване на замърсяванията, на емисиите", каза Михал Куртика, високопоставен представител на полското министерство на околната среда, който ще председателства климатичните преговори в Катовице.

За да бъдат съкратени вредните емисии, около 7,2 милиарда злоти (1,9 милиарда долара) ще бъдат инвестирани до 2022 г. в модерни, по-чисти въгледобивни технологии.

Както в семейство Яворовски, мненията за бъдещето на въглищата са разделени до голяма степен на поколения.

За по-младите поляци перспективата да слизат все по-надълбоко под земята не изглежда кой знае колко привлекателна. Секторът е принуден да наема работници от съседна Украйна.

Патрик Бялаш, инженер специалист по високите технологии и активист природозащитник, планира да предаде това послание у дома на предстоящата конференция за климата.

"Отказът от въглищата може да стане много по-бързо, отколкото наблюдаваме в действителност, но е необходима политическа воля", каза Бялаш. "Просто трябва да седнем и да обсъдим бъдещето, защото с въглищата е свършено."

По БТА

Още по темата
Още от Европа

Защо бившият шеф на КПКОНПИ става консул?