Байдън издаде 17 указа след встъпването си в длъжност, заличава наследството на Тръмп

Американският президент Джо Байдън подписа 17 указа и прокламации след встъпването си в длъжност, отменяйки ключови политики на своя предшественик Доналд Тръмп и предприемайки първи ходове във връзка с пандемията от коронавирус и климатичните промени, предадоха световните агенции.

В първия си ден като президент Байдън издаде изпълнителни заповеди за връщане на САЩ към Парижкото споразумение за климата и за задължително носене на маски във федералните сгради и на федерални земи.

Генералният секретар на ООН Антониу Гутериш приветства връщането на САЩ към Парижкото споразумение.

"След миналогодишната среща на върха за амбициите за климата страните, произвеждащи половината от световното въглеродно замърсяване, се ангажираха с въглеродна неутралност", каза Гутериш. "С днешния ангажимент на президента Байдън това число става две трети", заяви той.

Решението на Байдън беше приветствано и от Европейския съюз, каза заместник-председателят на Европейската комисия Франс Тимерманс.

При подписването на няколко указа пред репортери в Овалния кабинет той заяви, че "няма време за губене".

"Някои от изпълнителните актове, които ще подпиша днес, ще помогнат да се промени ходът на кризата с Covid-19, ще се борим с климатичните промени по начин, по който не сме действали досега, и ще се стремим към напредък към расово равенство и оказване на подкрепа на други общности, които не са получавали подходящо отношение", каза президентът.

Мярката за маските ще е в сила за поне 100 дни. Според Байдън носенето на маски не е партиен въпрос, а патриотичен акт, който може да спаси безчет човешки животи.

Байдън разпореди отмяна на разрешението за изграждане на нефтопровода "Кийстоун Екс Ел". Вероятно това ще бъде тема и на разговора му с канадския премиер Джъстин Трюдо, първия чужд лидер, с когото той има намерение да разговаря.

Байдън също така отмени обявеното от Тръмп извънредно положение, помогнало за финансиране на строителството на стена по границата между САЩ и Мексико, и сложи край на забраната за пътуване, засягаща някои страни с преобладаващо мюсюлманско население. В списъка на тези страни влизаха Еритрея, Йемен, Нигерия и Судан.

Мексико приветства решението за стената по границата.

Във връзка с имиграционната политика Байдън прати законопроект в Конгреса с цел промяна на имиграционната система. Нормативният акт цели да проправи път към американското гражданство на хората, които сега са без документи, да се справи с причините, в които се корени миграцията, да ускори обединяването на семействата на мигранти, след като деца бяха разделени от родителите си на граница на САЩ с Мексико.

Новата администрация на Байдън ще отложи за 100 дни някои депортации, за да се увери, че в тези случай ще има справедливо и ефикасно имиграционно правоприлагане, се казва освен това в документ на министерството на вътрешната сигурност. Байдън планира да подпише и меморандум, който упълномощава ведомството и американския главен прокурор да запазят програмата за защита от депортация на мигранти, пристигнали като деца в САЩ.

На 29 януари Байдън планира да подпише още документи, в това число и такива в областта на имиграцията и политиката за убежище. Тогава Байдън ще вдигне и пречките пред законната имиграцията, въведени от Тръмп. Той ще сложи и край на програма на Тръмп, която остави десетки хиляди кандидати за убежище да чакат в Мексико, докато американски съдилища се произнесат по техните случаи. В много случаи тези хора живеят при тежки условия в палаткови лагери по границата.

Новият президент изпрати и писмо до генералния секретар на ООН Антониу Гутериш, в което казва, че САЩ имат намерение да останат в Световната здравна организация. По този начин той спря разпореденото от Доналд Тръмп изтегляне, което трябваше да стане през юли тази година. Мотивът на Байдън за тази отмяна, беше, че САЩ искат да са пълноправни участници и глобален лидер в битката с КОВИД-19 и други заплахи за общественото здравеопазване.

Още днес прочутият американски имунолог Антъни Фаучи ще представя САЩ на заседание на организацията.

В първия си ден на работа Байдън взе на прицел политики на Тръмп и първите му конкретни действия белязаха скъсване с президенството на предшественика му, обобщават световните агенции.

Демократите вече контролират Сената, Камарата на представителите и Белия дом

Трима нови сенатори положиха клетва, осигурявайки мнозинство на Демократическата партия в горната камара на американския Конгрес.

Демократите Джон Ософ, Рафаел Уорнок и Алекс Падиля положиха клетва пред новия вицепрезидент на САЩ Камала Харис. Ософ и Уорнок спечелиха балотажите в щата Джорджия за Сената по-рано този месец, побеждавайки своите съперници от Републиканската партия. Падиля, който е бивш държавен секретар на щата Калифорния, беше избран да заеме освободеното от Харис място в горната камара, след като тя стана вицепрезидент.

Сега Сенатът е разделен поравно между двете партии - 50 на 50 места, но демократите получават преимущество, тъй като Харис със своя глас може да наклони везните в тяхна полза. Демократите за първи път от десетилетие контролират Сената, Камарата на представителите и Белия дом.

Аврил Хайнс е избрана за шеф на разузнаването

Още в първите часове след "смяната на платната" в Белия дом Сенатът утвърди предложената от президента Джо Байдън за директор на Националното разузнаване Аврил Хейнс. Тя беше утвърдена с 84 на 10 гласа и стана първият кандидат на Байдън за правителствен пост, получил одобрението на горната камара на Конгреса.

Хейнс ще стане първата жена начело на Националното разузнаване. Тя беше заместник-директор на ЦРУ от 2013 до 2015 г., а също заместник-съветник по националната сигурност при президентството на Барак Обама.

Джо Байдън назначи лично директора на Института на външнополитическата служба Даниел Смит за и.д. държавен секретар. Смит ще заема длъжността, докато Сенатът утвърди номинирания от Байдън за ръководител на американската дипломация Антъни Блинкън.

Новият президент на САЩ назначи временни ръководители на 23 федерални ведомства, включително министерствата на отбраната и на финансите.

Първият телефонен разговор на Джо Байдън с чужд лидер ще бъде с канадския премиер Джъстин Трюдо, заяви прессекретарят на Белия дом Джен Саки. На своя първи брифинг тя каза, че двамата лидери ще обсъдят двустранни въпроси, както и решението на Байдън да отмени разрешението за изграждане на петролопровода "Кийстоун Екс Ел".