Байдън: Демокрацията има остра нужда от защитници

Демокрацията се нуждае от защитници, включително в САЩ, заяви в четвъртък американският президент Джо Байдън при откриването на виртуалната Среща на върха за демокрацията, събрала около сто държави, чийто избор предизвика много дебати, предаде Франс прес.

Демокрацията по света се нуждае от защитници, за да се изправи пред важни и тревожни предизвикателства, каза Байдън от Белия дом. Президентът говореше от подиум на фона на специални пана с текст "Среща на върха за демокрацията" и логото на форума в синьо, оранжево и бяло.

Четирийсет и шестият президент на САЩ призна, че самите Съединени щати трябва "неуморно да се борят, за да са на висотата на своите демократични идеали", и констатира, че нито една от държавите, поканени на срещата на върха, "не е идеална".

Байдън обаче ги призова да обединят усилията си пред лицето на "автократите, които оправдават своите практики и политиките си на репресии като най-ефективно средство за отговор на предизвикателствата на момента", поставяйки под съмнение способността на демократичните правителства да се грижат за своите граждани.

"Демокрацията не идва случайно. И ние трябва да я обновяваме с всяко поколение. Според мен това е главното предизвикателство на нашето време", каза американският президент, цитиран от Ройтерс.

Събитието, което се провежда във виртуален формат във Вашингтон заради пандемията, е планирано да се повтори в присъствен формат догодина.

Срещата на върха събира представители на около 100 правителства, неправителствени организации, компании и благотворителни организации.

Но списъкът с поканените породи напрежение. Русия и Китай, смятани от американския президент за първенци в лагера на автократичните държави, бяха изключени от форума и разкритикуваха остро това.

В края на ноември в обща статия постоянните представители на Русия и Китай в ООН Анатолий Антонов и Цин Ган казаха, че това, че САЩ си позволяват да дефинират коя страна е демократична и коя не отговаря на този статут, говори за манталитет от епохата на Студената война. Двамата дипломати отхвърлиха идеята за единен модел на демокрацията и приветстваха респективните си режими, базирани на китайските реалности и на руските традиции, припомня Франс прес.

На форума бе поканен Тайван, което също изнерви Пекин който смята острова за китайската провинция, въпреки че не я контролира.

В навечерието на срещата във Вашингтон САЩ обявиха, че няма да пратят нито един дипломатически представител на зимните олимпийски игри в Пекин догодина, за да протестират срещу нарушенията на човешките права в Китай, по-специално онова, което те определят като геноцид срещу уйгурското мюсюлманско малцинство. Австралия, Обединеното кралство и Канада се присъединиха към този дипломатически бойкот, а Пекин и Москва разкритикуваха това решение.

Ако се отчита факторът спазване на човешки права или пък факторът изборни измами подборът на някои страни, поканени на форума във Вашингтон, също поражда въпроси. Пакистан, Филипините, Бразилия и Полша са сред участниците в срещата на върха, но не и Унгария, нито пък Турция, които са съюзници на САЩ в НАТО.

Американски представители вече подчертаха, че Срещата ще бъде стимул за глобалната демокрация, заплашвана от все по-увеличаващ се брой авторитарни управници. Според американски представители след двудневната среща на върха, ще има година на конкретни действия.

Според Узра Зея, която е високопоставен представител в Държавния департамент за демокрацията, човешките права и сигурността на гражданите, събитието ще обедини установени и нововъзникващи демокрации. Срещата се организира в момент, в който демокрациите по света са изправени пред нарастващи предизвикателства, идващи от нови заплахи, смята тя. В практически всички региони на света има страни, отчитащи демократично отстъпление в различна степен.