Българчетата първенци по стоене пред телевизора и компютъра

Българските деца прекарват близо 26 часа пред телевизора и компютъра седмично или по 3-4 часа дневно, което им отрежда челно място в европейската статистика. Същевременно 25% от децата между 11 и 17 години у нас не се занимават със спорт, което ги прави склонни към затлъстяване, а оттам и към хронични болести. Това стана ясно по време на форум, посветен на храненето.

Сред възрастните броят на спортуващите спада рязко – едва 21% от хората се занимават с физическа активност.

“Превенцията на детското затлъстяване е най-ефективна в ранна детска възраст“, коментира д-р Светослав Ханджиев, председател на Българската асоциация за изследване на затлъстяването и съпътстващите го заболявания и изпълнителен член на борда на Европейската академия на науките по хранене.

“Необходими са информационни кампании, насочени към родителите, учителите и децата по отношение на формирането на хранителните навици и ползите от спорта. Такава информираност не може да се постигне с въвеждане на данъци, а с информационни кампании в училищата“, заяви специалистът.

Специалистите са единодушни, че заседналият начин на живот без спорт и ходене причинява повече смъртност от тютюнопушенето. “Това е фактор за множество клинични състояния – затлъстяване, диабет тип 2, депресия, болки в опорно-двигателната система“, каза Ласка Ненова, мениджър на инициативите “Now We Move“ и “Move Week“ за Европа.

“Хората, които спортуват в България, най-често са от големите градове и с по-висок доход. Затова инициативите, които се организират с подкрепата на бизнеса, успяват да дадат достъп до спорт и на хората от по-малки населени места. Образователните институции са основен фактор за информиране на населението за ползите от движението, а когато хората са информирани, стават и много по-мотивирани,“ допълни още тя.

Д-р Ханджиев се изказа резервирано относно идеята на Министерството на здравеопазването за въвеждане на данък върху вредните храни, с който да бъдат обложени чипсове и други солени и мазни храни, сладки, безалкохолни и енергийни напитки.

“Последните международни научни форуми в Албена, Париж, Брюксел и Будапеща сочат, че не може да се говори за “нездравословни храни“. Такива храни няма – има само състояния, болести или професии, за които дадена храна не би била здравословна. Освен това към момента няма проучване, в което научно да се доказва, че консумацията на определени храни и напитки самостоятелно води до затлъстяване или диабет. Данък върху някои храни бе въведен в ограничен брой страни по света и опитът показва, че той не е повлиял върху нивата на затлъстяване“, каза Ханджиев.

Тази теза застъпи и икономистът Красен Станчев от Института за пазарна икономика. Според направен анализ подобна мярка няма потенциал да постигне планираните резултати. Той се позова на опита от въвеждане на данъка в Унгария, където от него са събрани само 62 млн. евро, докато най-ниските прогнози на Министерството на здравеопазването за България са 150 млн. лв. Според предоставената оценка най-реалистичните данни за страната ни показват, че тази сума няма да бъде събрана и едновременно с това, въвеждането на закона ще коства загубата на над 3 000 работни места.

Според Станчев, чуждият опит сочи, че данъкът ще доведе до преминаване към по-нискокачествени продукти, без да има реално влияние върху здравословното състояние на българина. “Ако вземем предвид и прогнозираното негативно влияние върху икономиката, твърдението на Министерството на здравеопазването, че индустрията подкрепя подобни данъци е пресилено“, допълни Станчев.