Българинът има все по-малко необслужвани дългове

Средният размер на необслужваните задължения у нас намалява. Дългът на българина през 2017 г. е бил средно 775 лв. при 912 лв. средно през 2016 г., което е спад с около 15%. Това сочи проучване на Асоциацията на колекторските агенции в България (АКАБГ). Данните обхващат обработваните дългове от всички компании, членове на асоциацията, които вече включват над 80% от сектора.

"Средният размер на необслужваните задължения намалява успоредно с увеличаване на доходите в страната, като резултат "бремето" е все по-поносимо за домакинствата. Според НСИ средната работна заплата за страната към края на 2017 г. достига 1095 лв., което е с близо 40% повече от размера на средния дълг", коментира Райна Миткова, председател на АКАБГ.

Заради подобряването на икономическата ситуация намаляват и изкупените задължения. През 2017 г. колекторските фирми у нас са изкупили необслужвани заеми за 772 млн. лв., докато година по-рано сумата достигна 900 млн. лв. Това е понижение с 14.2%.

Броят на възложените случаи на колекторските агенции обаче нараства близо двойно спрямо 2016 г. - от 1.8 милиона случая през 2016 г. на 2.6 милиона през миналата година. В това обаче няма нищо тревожно, защото в тази бройка влизат и просрочия на домакинствата от 1 до 5 дни, които са съвсем невинни и често се дължат на лоша организация, обясни Райна Миткова.

Според АКАБГ ръстът на възложените случаи се дължи основно на по-голямата кредитна активност във финансовия сектор и на растящия оптимизъм у хората заради икономическия подем. "Това, заедно с повишаващите се доходи, дава увереност на хората за по-сериозни финансови ангажименти. При настоящото сериозно раздвижване на икономическите процеси клиентите често пропускат вноски от невнимание, без тяхната финансова сигурност да е застрашена. Затова и по-бързо излизат от просрочие", смятат от асоциацията.

През 2017 г. не се отчита сериозно разместване на възложителите на дългове за събиране. Банките продължават да са на първо място с дял от близо 42%. "Бързите" кредити изместват телекомуникационните продукти и достигат малко над 30% от дълговете, обработвани от колекторските агенции. Отчетлив ръст има и при лизингите, които вече надвишават 4% от възложените задължения.

"Динамиката при различните възложители е свързана с разрастващия се пазар на алтернативните форми на кредитиране – бързи кредити и лизинг, които хората ползват все по-често, за да покрият конкретна нужда. Случва се средствата, изтеглени от небанкови институции, да се използват за луксозни разходи. Това също обуславя сравнително по-честото забавяне при обслужването им в сравнение с банковите заеми, които са свързани с дългосрочни и добре обмислени инвестиции", коментира Александър Грилихес, зам.-председател на АКАБГ.

"Изминалата 2017 г. се отличава с продажбата на първите по-сериозни портфейли с обезпечени с имоти кредити. Тенденцията е ясна и характерна за развитите пазари, където банките периодично изчистват натрупаните от този тип активи", коментира Райна Миткова.

Профилът на длъжника се утвърждава трайно като млад мъж, под 30-годишна възраст, добре образован и обикновено на трудов договор, сочи статистиката на асоциацията. Обичайно това е човек, който наскоро е започнал първата си постоянна работа и не е преценил правилно съотношението между приходите и разходите си.

Най-добре контролират плащанията си жителите на София, Пловдив и Варна. Най-много некоректни платци има в Бургас, Стара Загора и Русе. "В желанието си за експанзия банките надценяват тези градове, където стандартът на живот на жителите се различава от този в големите населени места като София и Пловдив. Финансовите институции ги третират като равностойни, откъдето следват и по-високите нива на задлъжнялост", смята Зорница Димитрова, член на АКАБГ.

На пазара на междуфирмени задължения се отчита двоен спад на обема на възложените вземания спрямо 2016 г., сочи още статистиката.

Най-съществени остават проблемите в сферата на търговията на едро и дребно и строителството. В сектора на туризма платежоспособността се подобрява в сравнение с предходната година. При производството се наблюдава засилен контрол на плащанията и нивата на задлъжнялост се задържат.

Основните причини за финансовите затруднения на фирмите остават липса на превантивни мерки като застраховки на вземанията, лошо управление на ликвидността и нисък размер на европейско финансиране.

Положителната тенденция, която отчитат от АКАБГ, е съкращаването на средния период на забавяне на фактурите – от 28 дни през 2016 г. на 23 дни през 2017 г.