Българинът вече харесва демокрацията, не и институциите й в местния им вариант

Хората вярват повече на Фейсбук, отколкото на съдебната система

Българинът вече харесва демокрацията, не и институциите й в местния им вариант

Българинът вече харесва демокрацията, но все още има сравнително слабо доверие в нейните институции.

Това е един от основните изводи за България от мащабното Европейско изследване на ценностите (European Values Study), което се провежда веднъж на 9 години от 1981 г. насам. През 2018 г. е т. нар. пета вълна на проучването, в която участват 47 държави. То се прави по строга и унифицирана методика, като в България е проведено от "Алфа рисърч" сред 1560 души в периода 11 ноември 2017 г. - 9 януари 2018 г. чрез интервюта по домовете.

Изследването, чиито резултати от първите четири вълни са публикувани в Атласа на европейските ценности, бе представено в сряда на конференция, организирана от Нов български университет и "Алфа рисърч", в която изказвания направиха над 20 от най-известните български социолози и политолози. В публиката обаче липсваха действащи политици и хора на висши длъжности с малки изключения - председателят на Върховния касационен съд Лозан Панов, президентът Петър Стоянов, бившият министър председател Филип Димитров, посланик Стефан Тафров, бившият министър на икономиката Трайчо Трайков, които бяха в залата.

Мнозинството българи харесват демокрацията

За десет години двойно са се увеличили българите, които харесват демокрацията.

"През последното десетилетие българският гражданин решително и категорично повишава своето доверие към демократичната политическа система. Категорично "добра" оценка демокрацията по принцип получава от 53 на сто от гражданите, докато техният дял през 2008 г. е бил едва 26 на сто", коментира доц. Огнян Минчев от Софийския университет.

По думите му през последните 10 години има отчетливо повишаване на доверието на българските граждани към българските институции, което е умерено положително с изключение на съдебната власт, медиите и донякъде – парламента.

"Повишаването на доверието към публичната администрация се дължи преди всичко на навлизането в тази сфера на по-млади, по-добре образовани и обучени хора и на по-високата степен на прозрачност в дейността им чрез въведената електронизация. Това, че у нас това доверие се е повишило с малко, не означава, че се доближаваме до средните стойности за ЕС. У нас то е два пъти по-малко, отколкото е средното за ЕС (24% към 48%)", коментира проф. Людмил Георгиев от Нов български университет.

Според българите демокрацията е безалтернативна форма на управление. Над 82% от анкетираните отговарят, че демокрацията е "много добра" или "доста добра" форма на управление. "Демокрацията се е консолидирала на ниво обществени нагласи и се е превърнала в "единствената възможна игра" по познатия израз на транзитологическата литература... Ако демокрацията е безалтернативна в нагласите, доверието в ключови демократични институции – като партии, парламент, правителство – продължава да бъде ниско. България като цяло се вписва в общата европейска картина на ниско доверие в партии и национални парламенти. Българските особености са в това, че у нас доверието е ниско и в непредставителни институции като съд и прокуратура", коментира доц. Даниел Смилов от СУ.

Доц. Татяна Буруджиева от СУ отбеляза, че доверието в медиите е на равнището на доверието в парламента. На практика печатът е почти единствената институция, в която доверието е спаднало за последните 10 години и е на нивото на социалните медии. Според проф. Людмил Георгиев вестниците отнасят и част от негативизма към политиците.

Прави впечатление също, че българинът има малко по-високо ниво на доверие в социалните медии, на които хората като цяло имат ниска вяра, отколкото в съдебната система.

Според проф. Росен Стоянов от НБУ отчетливото недоверие в социалните медии и интернет е признак за критично мислене, а преобладаващото неприемане на социалните медии в интернет като канал за информиране по политически теми е положително явление.

Увеличава се доверието към системата на социалното осигуряване и здравеопазването. На едно от най-високите равнища е доверието в полицията, което според проф. Людмил Георгиев има емоционален характер. Доверието в образователната система не е голямо.

Българинът е незрял и нерационален демократ

Българинът харесва демокрацията, но по незрял и нерационален начин, коментираха анализаторите.

"За българите демокрацията остава харесвана, но все още нерационализирана ценност. Това е една приказка, в чийто добър край вярваме, но не е ясно кои герои играем и как се държим", заяви Татяна Буруджиева. По думите ѝ има положителни тенденции като това, че нараства убеждението, че гражданите сами контролират живота си и имат свобода на избора. Ако през 1990 г. едва 18% от хората у нас са имали усещането за контрол над собствения си живот, то през 2009 г. делът им се е увеличил до 32%, а през 2018 г. - до 39%, потвърди Боряна Димитрова от "Алфа рисърч".

Друга положителна тенденция според Буруджиева е, че нарастват привържениците на основната ценност в демокрацията – необходимостта да се уважават законите.

В същото време преминаването от емоция към рационалност се очертава "изключително мудно действие". "Само с 2% са намалели хората, които искат силна ръка – водач, който да се оправя, без да се занимава с избори – но остават 60%, които мислят иначе. В българското общество виси тежък проблем за отношението между експерти и политици, тоест кой да взема колективно обвързващи решения. 81% от българите смятат, че не правителството, а експертите трябва да вземат решенията, което говори за сериозно объркване", посочи Буруджиева.

По думите на Огнян Минчев доверието към институциите е най-важният показател за зрелостта на едно демократично управление. "Демократичното представителство и институционалната ефективност са в относителна хармония само в общества с модерна гражданска култура. В незрелите, немодернизирани общества те често се намират в обратнопропорционална зависимост. Там понякога демокрацията се превръща във фасада на самоуправство и злоупотреба с власт – т. нар. "демокрация без правова държава", от каквато страдат доста посткомунистически общества в периферията на Европа", посочи политологът.

Според Минчев българският гражданин е променил своето отношение към институциите в две основни измерения. "Първо, за десет години той умерено е повишил своето доверие към публичните институции. Второ, неговите мнения са се променили отчетливо от по-крайните положителни или негативни оценки към по-умерените възможности за оценка - "отчасти одобрявам", "оценявам като доста важно" и т. н.", каза Минчев.

Българинът не е бунтар и не е готов за революции

"Въпреки протестните вълни от 2013 г. няма видимо нарастване на процента хора, участващи в протести, което е парадоксален резултат. Едно от обясненията е, че активната част на гражданството е константна величина, докато ефективността на нейните действия е различна поради други фактори (извън броя на активистите): качество на посланията, реакция на партии, медии, външни фактори и т. н.", коментира доц. Даниел Смилов от СУ.

"В сравнение с 2008 г. броят на недоволните намалява и се увеличава значимо броят на по-скоро доволните от развитието на живота им. Съвременни изследвания показват, че това е основната информация, на базата на която хората масово оценяват институциите и дори гласуват", каза още Смилов.

Според изследването само 8% от гражданите еднозначно заявяват, че биха участвали в законни форми на протест, заяви проф. Алексанър Кьосев от СУ.

"Очертава се рязък спад във важността на политиката и традиционно критично ниско ниво на доверие в институции на демокрацията – съдебната система, здравеопазването, образователната система. Към това се добавя и ниско желание за политическа активност, ниска готовност за участие в законни граждански акции", коментира Кьосев.

По думите на проф. Евгений Дайнов от НБУ българите имат лек напредък в придвижването към отворено общество.

"В отворените общества свободните индивиди имат активно гражданско поведение в интерес на общото благо. По тази линия наблюдаваме определен напредък. През 2008 г. 9.7 на сто са подписвали петиции, а през 2018 г. - 15.5. Расте готовността за подобно участие: от 29.6 на сто преди десет години на 34.1 на сто днес. Няма увеличение обаче на готовността за участие в демонстрации", отбеляза Дайнов.

Българското общество е в разпад

Тече бавен процес на разпад на социалност, смята проф. Александър Кьосев.

"Българското население се придвижва от опосредствани модерни социални връзки и ценности към "непосредствени", "партикуларни добродетели", тоест то се придвижва от национално общество (голяма сложна и опосредствана "въображаема" общност) към отделни, непосредствени групи и малки "топли" общности", обясни изследователят.

По думите му българинът цени, което му е в непосредствена близост – например семейството, приятелите, познатите, и разчита на непосредствения си опит, но не е готов на по-широка солидарност. Това води до фрагментиране на обществото и индивидуализъм.

"Голямата картина подкрепя хипотезата, че българското общество губи усещането за ценност на дистантните социални връзки – онези, които изискват "абстрактни" свързвания с хора, които не познаваш, с цялото общество", посочи Кьосев. Според изследването все повече родители биха искали децата им да имат не въображение и алтруизъм, а трудолюбие, постоянство и отговорност. По думите на Кьосев това не е безобидно, защото алтруизмът и въображението са основното социално лепило на модерното общество, чрез които се изграждат солидарност, усещане за включеност, идентичност и социална кохезия.

"Културата на фамилизъм, която владее умовете на българите и пронизва обществените отношения, е изключително устойчива. Социалният свят на българите може да бъде описан като система от концентрични кръгове на намаляващо доверие, в чийто център стои семейството, а в периферията – непознатите, чужденците и институциите. Високото доверие към членовете на семейството корелира с данните за нарастващата важност на брака и децата. Ниско е доверието към хората от квартала, което издава дезинтеграция на териториалните общности", коментира доц. Харалан Александров от СУ.

По думите му у нас има дълбоко разделение между частен и публичен живот. Доверието остава свито до кръга на роднини и близки приятели, докато публичният свят се възприема като чужд, ненадежден и социално враждебен. Според Александров това кара хората да изграждат неформални мрежи за реципрочен обмен на услуги, които обаче са неефективни. За разлика от Александър Кьосев Харалан Александров изглежда е по-скоро оптимист, че тече процес на бавно и мъчително възстановяване от състоянието на дълбоко недоверие и социална оптимизация.

В подобен план бяха и изнесените от Евгений Дайнов данни. Той посочи, че се отчита известен напредък в привързаността към "изкуствени групи" извън семейството и приятелите, макар все още тези процеси да обхващат твърде малко хора.

"Макар малцинство, тройно повече са станали българите, които участват в образователни, художествени, музикални и културни дейности: от 4.9 на 15.4 на сто. Почти тройно увеличено е участието в синдикати: от 5.2 на 14.6 на сто. Повече от два пъти – от 4 на 9 на сто – е нараснало участието в политически партии. Значимо е и процентното увеличение на българите, които участват в опазване на архитектурното наследство, природата и защита на животните – от 1.8 на 5.9 на сто. Тройно е нараснало участието в професионални сдружения – от 3.9 на 9.3 на сто. Фрапантно увеличение има в участието в организации за спорт и отдих – от 3.9 на 16.6 на сто", посочи Дайнов.

Проф. Антоний Тодоров от НБУ отбеляза, че интелектуалците не са си свършили работата да обяснят на обществото, че конкуренцията е позитивна по отношение на пазара и икономиката, но е разрушителна в обществото. "Ако конкуренцията излезе извън пазара, тя рискува да разруши обществото. То е тъкмо обратното на конкуренцията и на естествения подбор", каза Тодоров. По думите му мнозинството в българското общество свързва демокрацията с равенството, включително на доходите, но в същото време подкрепя пазарната конкуренция, която поражда неравенства. "Социалните неравенства подкопават демокрацията", заключи Тодоров.

Изборът на българите: Икономически растеж вместо истинска демокрация

Важен извод от изследването в посока прагматизъм вместо изграждане на общност според анализаторите е и фактът, че има рязка промяна в разбирането за основните цели на държавата. Докато през 2008 г. 55.2 на сто са смятали, че главната цел на държавата е висок икономически ръст, днес това са 74.2 на сто.

"С около 20 пункта нараства делът на пълнолетните български граждани, за които най-важната цел на държавата е високият икономически растеж. Вероятно повечето хора се чувстват отчуждени от институциите и властимащите, защото на второ по значение място се поставя целта при взимането на решения да се отчита и мнението на хората", коментира доц. Милена Стефанова от СУ. Делът на хората, които смятат, че основната цел на държавата трябва да е властта да отчита мнението на хората, е спаднал от 24.1 на 11.2 на сто.

Още по темата
Още от България