Българинът задлъжнява все повече, но просрочията намаляват

За две години средният дълг, поет от българина, е нараснал значително и през 2016 г. възлиза на 912 лв. Това е с 22 процента повече спрямо предходната година и почти двойно повече спрямо борча от 485 лв. през 2014 г., сочат данните на Асоциацията на колекторските агенции в България (АКАБГ), обявени във вторник. Положително, че намаляват просрочията на дължимите плащания и хората се издължават по-редовно, но се вземат все по-големи суми назаем, а бързите и скъпи кредити увеличават дела си.

Това се дължи на растящия оптимизъм в българите през последните две години, коментира Райна Миткова, председател на  колекторската организация, в която влизат 16 компании, събиращи просрочени плащания и заемащи дял от над 75% от пазара на необслужвани задължения.

Подобрението в икономическата обстановка върна интереса на гражданите към тегленето на кредити и така станахме свидетели на ръст както в банковото, така и в небанковото кредитиране. Това от своя страна неминуемо води и до просрочия, които обаче в подобрени условия се управляват по-лесно, смята Миткова.

Александер Грилихес, член на управата на организацията, коментира, че оптимизмът, позволил на някои потребители непремерена смелост и задлъжняване за по-сериозни суми, е причина за други хора да си позволят не само по-големи, но и повече на брой и недотам необходими разходи. Това е и една от причините за сериозния ръст на бързите кредити.

Бързите заеми най-често за мобилни телефони, компютри и телевизори

"На практика ниската финансова култура и като следствие неумението да преценим дали можем да си позволим определена покупка е причината за трудностите впоследствие да изплатим този тип задължения. Факт, който проличава от разпределението на стоките и услугите, за които потребителите обичайно пристъпват към “бърз” кредит. В началото на класацията виждаме заеми за изплащане на мобилни телефони, компютри и таблети, телевизори”, допълва Грилихес.

Близо половината дълг, възложен за събиране на колекторските фирми, е по банкови заеми, а 30 процента от неплатени мобилни устройства и услуги към телекомите. 20 процента от просрочените и търсени вземания са по бързи кредити.

Според данните на асоциацията, през 2016 г. се отчита допълнително подобрение в нивата на плащаемост. Намаляват хората, които не са погасили вноската по дълга си поради забавено възнаграждение от работодател, което е позитивен знак. В същото време на нейно място се забелязва друга причина за просрочие - забравена неплатена вноска. "Това също е добър знак, защото подобни просрочия се погасяват по-бързо и безпроблемно, тъй като потребителите не изпитват реални финансови затруднения”, казва Райна Миткова.

Студените януари и февруари влошават плащанията

В началото на 2017 г. асоциацията отчита известно влошаване на плащанията – около 10 на сто в сравнение с преди година, но се смята, че това е заради по-високите сметки за отопление, както и разходи за лекарства, свързани с по-студения сезон. Освен това редица сектори, силно обвързани с метеорологичните условия - като строителство, озеленяване, земеделие, са били буквално блокирани от ниските температури, съответно заетите в тях са останали с минимални доходи, което е довело до реални трудности да погасяват задълженията си. Очакванията на колекторските фирми са плащаемостта постепенно да се подобри с покачването на температурите.

Най-честият длъжник е мъж под 30 години

Без съществени изменения остава профилът на длъжника у нас. Най-често той е под 30-годишен. "Младите са с 20% по-лоши платци от средните за страната”, коментира Зорница Димитрова, член на АКАБГ.

"Средностатистическият длъжник продължава да е от мъжки пол, все още предимно със средно образование и непостоянна работа. Оптимизмът, характеризирал 2016 г. обаче, води до своеобразно разширяване на профила в това отношение – наблюдаваме по-голям брой длъжници, които имат и висше образование, и постоянен трудов договор. Обичайно това е млад човек, който наскоро е започнал първата си постоянна работа и не е преценил правилно съотношението между приходите и разходите си”, обяснява Димитрова.

По данните на АКАБГ, през 2016 г. най-голям брой "лоши” платци е имало в Стара Загора, Благоевград, като на трето място се нарежда логично и градът с най-много кредитополучатели – София. Най-съвестни през годината са били жителите на Враца и Русе.

Зодия Близнаци е най-често срещаният длъжник през годината, а най-малко задлъжняват представителите на зодия Рак, сочи още разбивката на профила на длъжниците у нас.

"Въпреки че българите задлъжняват за все по-значими суми, броят на хората, които не успяват да изплатят заемите си, видимо намалява през 2016 година, което се отразява и върху общия обем необслужени вземания за периода. При компаниите се запазват нивата на междуфирмена задлъжнялост, но възложените за събиране вземания нарастват с 66%. Това е показател за повишаващата се зрялост на пазара и за отговорността на компаниите да се справят с междуфирмената задлъжнялост”, казва Милена Виденова, зам.-председател на АКАБГ.

Общият обем възложени вземания през годината намалява при индивидуалните потребители, посочват още от асоциацията. През 2016 г. той е 1.67 млрд. лева при 1.96 млрд. лева година по-рано, сочат данните на организацията. Спадът се дължи преди всичко на активната продажба на портфейли от страна на банките – още в първата половина на годината бяха продадени портфейли на стойност 3 пъти по-голяма от същия период през предходната година. Тези дългове вече не са собственост на банките, съответно не влизат в статистиката за възложени за обработка на колекторски агенции дългове.

Двойно повече борчове предадени на колектори

Статистиката на АКАБГ показва и рекордна продажба на дългове през 2016 година. През 2015 г. прехвърлените към колекторски компании необслужвани заеми са били за 456.7 млн. лева, докато година по-късно ръстът им е двоен – 900 млн. лева за изминалата календарна година. По-високата активност се отчита и в двете наблюдавани полугодия.

На пазара на междуфирмена задлъжнялост се наблюдава нов значителен ръст в обемите на възложени вземания – с около 66%. Само през първото полугодие на 2016 г. стойността на възложените корпоративни заеми е равна на тази през цялата 2015 г., се посочва в данните на АКАБГ. По-съществен е ръстът във второто полугодие на 2016 г., сравнен с този период на 2015 г.

Според Милена Виденова, зам.-председател на АКАБГ, "най-проблемните сектори остават търговията на едро, търговията на дребно, строителството и операциите с недвижими имоти – общо тези 4 сектора формират 50% от всички компании в затруднение“. Събирането на вземанията обаче продължава да върви бавно, а върху ситуацията оказват влияние и все още недостатъчно активните възможности за финансиране

От Асоциацията на колекторските агенции не очакват съществени изменения и през 2017 г. "Банките ще останат основен възложител, но с намаляващи обеми дългове за събиране. Ще станем свидетели на нарастване на продадения дълг вследствие на нови ниши - обезпечени и корпоративни портфейли, т.е. вземания, които биха покачили обемите. На пазара могат да повлияят и външни фактори, както ниските температури в началото на годината, и да окажат негативно влияние върху плащаемостта", посочва организацията.