Българите и словаците имат най-ниско доверие в независимостта на магистратите си

България и Словакия заемат последните две места в ЕС по усещане на своите граждани за независимост на съдебните си системи. Това сочи годишният доклад на Европейската комисия, посветен на състоянието на съдебните системи във всичките 28 държавни членки (т.нар. Информационно табло на ЕС – бел. авт.).

Обективните данни показват, че българската съдебна система е на съвсем прилично ниво за Европа като бързина на правораздаване. Усещането за независимост ясно показва, че има сериозен проблем със справедливостта като краен резултат от работата на българската съдебна система. България е на 126-то място от 144 страни в света по усещане на гражданите за независимост на магистратите. Словакия е малко по-назад – 130-то място.

Информационното табло на ЕС донякъде обяснява недоверието и през самата структура на българската съдебна власт. България е една от малкото страни в съюза, в която огромна част от членовете на управленския орган на системата се назначават по политическа линия. В случая това са 11 от 22-та изборни членове на Висшия съдебен съвет, които се избират от Народното събрание. Отделно тримата "големи" в системата – председателите на двете върховни съдилища и главния прокурор – се назначават с указ на президента.

Само в Белгия има по-голям процент политически назначения в кадровия орган на Темида. Разликата между съдебните съвети на България и Белгия обаче е огромна. Белгийският съдебен съвет има много по-малки правомощия от българския, който има пълна власт над кадровото развитие на магистратите и може да взема стратегически решения за развитието на системата.

Проучването на ЕС показва и друг притеснителен показател, който формира зависимостта на българските магистрати от политическите власти – бюджета. В България бюджетът на съдебната власт се формира само според преценката на правителството и решението на политическите сили в парламента. Единствената друга държава, в която това е така, е Латвия. Във всички други държави от ЕС има определени критерии за формиране на бюджетите на съдебните системи.

Резултатът е, че България е последна в ЕС по средства на глава от населението, които отделя за съдилищата – малко под 20 евро на човек годишно. В Люксембург, който води класацията, сумата надхвърля 140 евро. В същото време България е на първо място в ЕС като процент от брутния вътрешен продукт, който се дава за съдебната система – 0.6%, сочи Информационното табло. Тази стойност обаче е след закръгляне. Всъщност процентът е по-малък – 0.57% от БВП. Приблизително толкова пари като процент от БВП харчи Словения.

На този фон България има сериозен проблем със структурирането на съдебната си система. По брой на делата на 100 000 души страната ни е на едно от последните места в ЕС – едва 5 дела. За сравнение най-натоварени са съдиите в Словения – 44 дела на 100 000 души. Това е почти девет пъти повече от натовареността в България.

Проблемът с планирането става особено видим от факта, че България е на едно от челните места по брой на съдиите – 30 на 100 000 души. Така излиза, че в страната има малко дела, но много съдии. В същото време в районните и окръжните съдилища в София, Варна, Пловдив и Бургас натоварването на съдиите е почти непосилно. Данните ясно показват, че в страната съществуват множеството малки съдилища с много ниско натоварване, от които няма нужда, а ресурсите трябва да се преразпределят другаде.

В същото време от много съдиите все пак има някаква полза - България е сред страните с най-малко висящи дела на първа инстанция, както и сред тези, в които първоинстанционните съдилища решават най-бързо граждански, търговски и административни дела.

Голям проблем обаче има с делата за несъстоятелност. Средно три години и половина минават, докато кредиторите получат някакви пари от своите длъжници след започване на дело срещу тях. Това е сериозен удар върху бизнеса и определено влияе върху инвестициите и бизнес климата.

Друг проблем за България е, че съдебната ни система е на едно от последните места в ЕС по иновации и намерение да се развива в положителна посока. В България се правят най-малко опити да се популяризират извънсъдебните способи за решаване на споровете. Няма системи за електронна размяна на книжата, а българските съдии участват в най-малко обучения по европейско право.