Българите харесват еврозоната, но не и еврото

Над 40% от българите подкрепят присъединяването на страната към еврозоната. Парадоксално едва 22 на сто са съгласни еврото да замени лева - едно от основните, задължителни последствия при влизане във валутния съюз. В този дял влизат и близо половината, които са отговорили положително за присъединяването на страната към валутния съюз.

Това показва национално представително проучване на институт "Отворено общество".

Очаква се България да заяви официално искането си за влизане в т. нар. чакалня на еврозоната до няколко седмици.

Парадоксалният резултат от проучването се обяснява с неразбиране за това какво представлява еврозоната. "Част от гражданите вероятно не си дават сметка, че членството в еврозоната е свързано със замяна на лева с еврото и са склонни на абстрактно ниво да одобрят всичко "европейско", но не приемат практическото му приложение в страната", казва Марин Лесенски, програмен директор в "Отворено общество" и автор на анализа на данните от цитираното проучване.

Традиционно подкрепата за присъствието на България в Европейския съюз е висока. Членството в общността се оценява положително от 45% от запитаните.

Против еврото

В рамките на проучването 42% от анкетираните заявяват, че подкрепят евентуалното членство на България в еврозоната. Несъгласни са около една четвърт от хората. По-голям е процентът на тези, които нямат мнение по въпроса - 33 на сто.

В същото време, на въпрос дали подкрепят замяната на българския лев с еврото само 22% от анкетираните дават положителен отговор, 56 на сто заявяват, че са против, а без мнение по въпроса са 21% от анкетираните. Близо половината (45%) от хората, които заявяват, че подкрепят членство в еврозоната, не искат замяна на лева с еврото.

Все пак подкрепата за приемане на еврото се е увеличила от 16% преди 5 години на 22 на сто сега. Това е за сметка на противниците на подобна промяна - те са намалели от 67% през 2013 г. до 56% през пролетта на 2018 г.

Изследването не дава отговор какво кара хората да не искат въвеждане на еврото. Това вероятно се дължи на опасението, че промяната на валутата ще доведе до повишаване на цените.

Политическо разделение

Привържениците на ГЕРБ са разделени по въпроса за замяната на еврото с лева. Сред тях 42% заявяват подкрепа за подобна замяна, 45% са против, а 13% не могат да преценят.

Сред привържениците на останалите основни политически сили в страната противниците на въвеждането на еврото са ясно очертано мнозинство. Едва 12% от симпатизантите на БСП искат въвеждане на еврото, 61 на сто са против, а около една трета не могат да преценят.

Еврооптимисти

И това проучване показва, че българите по принцип се числят към групата на еврооптимистите. Близо две трети от анкетираните пълнолетни граждани (61%) заявяват, че ако днес трябваше да решават, биха подкрепили членството на страната в ЕС. Против се обявяват едва 16 на сто.

Близо 45% оценяват положително членството в ЕС досега, една трета нямат мнение по въпроса и само 16% го оценяват негативно. Като най-големи предимства се възприемат възможностите за пътуване, работа и образование в чужбина. Тези предпочитания се запазват почти непроменени през годините, но например, очакването ЕС да "въведе правила и законност" пада от 2-о място през 2008 г. до 7-а позиция през 2018 г.

Проучването показва още, че мнозинството анкетирани (57%) не биха подкрепили партия, която иска излизане на България от ЕС. Едва 15 на сто са склонни да го направят, а делът им е намалял с 5 процентни пункта за две години.

"За" Шенген

По отношение на по-нататъшната интеграция на България в европейските структури, половината от запитаните (50%) заявяват, че подкрепят членството на страната в Шенгенското пространство, а 18% са против. Подкрепата за членството пада с близо 17% спрямо 2011 г., а несъгласието се увеличава три пъти - от само 6% преди 7 години до 18% през пролетта на тази година.

Проучването показва още, че по-младите и по-образованието българи са по-склонни да подкрепят членство в еврозоната, Шенген и Европейския съюз. На обратния полюс са хората над 60 години, тези с начално или по-ниско образование.

Според електоралните предпочитания привържениците на ГЕРБ са най-склонни да подкрепят членството в ЕС (82%), еврозоната (62%) и Шенген (65%), докато тези на БСП са най-малко склонни на това (50% за членство в ЕС, 33% за еврозоната и 37% за Шенген). Сред привържениците на БСП има и сравнително най-голям дял на хора без мнение по тези въпроси (29% за членство в ЕС, 41% за еврозоната и 41% за Шенген).