Българите изоставят сръбския турбо-фолк

Българите изоставят сръбския турбо-фолк

България губи традиционната си любов към сръбския турбо-фолк, стана ясно след фиаското на концерта на Цеца Величкович в София.

Събитието на най-големия стадион в София събра едва 3 000 зрители, въпреки очакванията на организаторите да разпродадат 25 000 билета. Слабият интерес изненада певицата, организаторите на концерта и много български медии.

В продължение на седмици те трескаво бяха подготвяли публиката за събитието с кампания, в която певицата беше описвана като звезда с вълнуваща и драматична съдба. Подробности около брака ѝ със сръбския паравоенен лидер Желко Ражнятович-Аркан, убит през 2000 г., както и ролята на самата Величкович в най-новата история на Сърбия, не бяха изяснявани.

Но публиката се оказа на друго мнение и хладната ѝ реакция показа, че българите казват сбогом на музиката, която се радваше на невероятна популярност през последните 15 години.

Тази тенденция се дължи изцяло на промяна в модата и в никакъв случай не изразява отричане на турбо-фолка като музика, асоциирана с войнстващия сръбски национализъм.

Ритмите на турбо-фолка са сред най-популярните в България, където тази музика си проправи път в началото на 1990-те, следвайки модела на Сърбия. Една от звездите на българския поп-фолк, Глория, преди две години призна в интервю за българската редакция на ББC, че се стреми да подражава на Цеца Величкович. Вдовицата на Аркан се превърна в един от най-популярните представители на сръбската култура в България, след Лепа Брена.

Организаторите на концерта, агенция Pick and More, съобщиха на пресконференция в края на юли, че очакват “грандиозно шоу” и затова са наели националния стадион Васил Левски. Билетите струваха между 30 и 50 лева, което е обичайната цена при такъв вид изяви. В София бяха разлепени големи плакати на певицата, тя беше гост на популярните в България шоу-програми и даде интервюта за най-тиражните вестници.

Въпреки това, касовият успех не се състоя. Цеца Величкович пя пред 3 000 души и се правеше, че празният стадион не я притеснява.

Според анализ на в. “Капитал”, слабият интерес към концерта е сигнал за това, че българската публика постепенно се отдръпва от фолка. Статистиката обаче подсказва друго обяснение.

Любителите на поп-фолка в България нарастват, но вече по-малко се интересуват от чуждестранните звезди. Националните изпълнители, стартирали някога в подражание на сръбския модел, сега се чувстват автономни и привличат повече аудитория. Неотдавна агенция “Пайнер”, местният фаворит в създаването на поп-фолк звезди, съобщи, че е продала 22 000 билета за концерт на свои певици.

“Концертът на Цеца просто закъсня с пет години”, каза Мартин Радославов, собственик на таблоидите  “Шок” и “Уикенд”. Създателят на първия български вестник за поп-фолк припомня, че през 2001 г. в страната са продадени 70 000 копия от нейния албум “Децения”.

“Това беше рекорд, за който никоя от българските звезди не можеше и да мечтае”, каза той. “Но нещата се промениха”.

Според Мартин Радославов сега българските поп-фолк звезди успяват редовно да съберат по 15 000 души на концерт.

На фона на фолк-треската в София беше построена нова чалга-дискотека, рекламирана като “най-голямата на Балканите”. Тя възникна на мястото на киносалон, известен в миналото не само с внушителните си размери, но и с названието, което носеше – “Георги Димитров”.

Старата табелка с името на комунистическия лидер беше подменена с нова – “Син Сити”. Сега обичайната гледка в дискотеката са оскъдно облечени жени, танцуващи по масите, а един от честите посетители е кметът на София Бойко Борисов.

Популярен и чувствителен към всяка изява, привличаща вниманието на медиите, Бойко Борисов лично се срещна с Цеца Величкович и ѝ каза, че е неин почитател. Три вестника публикуваха на първа страница целувката между двамата.

Самата Цеца Величкович даде интервю за столичния в. “Стандарт”, в което заяви, че би гласувала за Борисов, ако би имала тази възможност. Тя обеща да пее за бъдещата му предизборна кампания.

Но дори популярността на столичния кмет не можа да спомогне за касовия успех на певицата.

“Много харесвам Цеца”, каза Неда, 30 г., брокер във фирма за недвижими имоти в София, в почивките между танците в “Син Сити”. “Не знам защо, но изобщо не ми хрумна да отида на концерта й”.

“За нас Цеца беше голяма звезда”, потвърди приятелят ѝ Сашо, главен готвач в хотелски ресторант. “Но сега и ние имаме толкова изпълнители, които са истински звезди”.

Никой в България не споменава политическото минало на Цеца като повод за разочарование.

Цеца Величкович беше женена за Аркан, заподозрян военнопрестъпник, който беше издирван от Трибунала в Хага заради операции на “етническо прочистване”, извършвани в Босна и Херцеговина през 1990-те.

След убийството на мъжа си Величкович наследи неговата бизнес-империя. Тя продължи да пее песните, които в бивша Югославия бяха схващани като музикална емблема на режима на Милошевич и вдъхновение за сръбските паравоенни формирования. През 2003 г., след убийството на премиера Зоран Джинджич, тя прекара четири месеца в затвора.

Нищо от всичко това не стана ясно в десетките интервюта на Величкович и в статиите, които ѝ бяха посветени в България. Аркан се споменаваше рядко и беше представен като “сръбски военен лидер”, а любовта между двамата – като “легендарна”.

В една от най-популярните телевизионни програми, в ефира на бТВ, Величкович беше помолена да коментира прочутата снимка от сватбата си. “Мъжът ми беше смел и мъжествен”, каза тя лаконично.

Показаха ѝ снимка на Милошевич. Величкович каза, че “не се интересува от политика”, а само ”иска да няма вече граници и Сърбия да влезе в Европейския съюз”.

Публиката я аплодира. Водещият многозначително погледна снимката на Милошевич и посъветва режисьорите ”в такъв случай да я свалят”. На екрана остана другата снимка – на Аркан в униформа на войвода, с препасана сабя и петнайсетсантиметров православен кръст на дебелия ланец.

Безкритичната любов на публиката към Цеца не е учудваща, като се има предвид вездесъщата липса на интерес у българските медии към събитията в Югославия от 1990-те. Българите почти не бяха информирани за войните в разпадащата се съседна страна.

Нито една медиа не поддържаше свой постоянен кореспондент близо до бойното поле. Новините се препечатваха от международните агенции, кратко, и по последните страници.

Така че интересът към сръбския турбо-фолк се развиваше на фона на перманентна липса на информация за събитията в бивша Югославия. В навечерието на последната война, през 1999 г., социологическата агенция МБМД съобщи, че само 3% от българите са в състояние да локализират Косово на картата, макар Прищина да е отдалечена от София на 150 километра по въздух.

В България сръбският турбо-фолк не е разположен в политически контекст. По тази причина успехът или неуспехът на Цеца Величкович в София може да се разглежда по-скоро през призмата на музикалната мода. Днес са модерни националните звезди на поп-фолка. Оригиналът от Сърбия е поизоставен.

Татяна Ваксберг е кореспондент на Радио Свобода в София и сътрудник на Balkan Insight. Balkan Insight е он-лайн издание на BIRN, Балканската мрежа за разследващи репортажи.

Споделяне
Още от