Българите масово не знаят какви данъци има

Българите масово не знаят какви данъци има

Стряскащо голяма част от работещите и живеещи в градовете българи не знаят какви данъци се събират в страната, а половината от тях не се интересуват как ще се облагат доходите им от догодина. Тези обезпокоителни изводи се налагат от изследване, извършено от Центъра за икономическо развитие (ЦИР) по поръчка на Министерството на финансите.

Според съпредседателя на на ЦИР Александър Божков, който представив събота основните резултати от изследването, анкетирани са 1000 души над 18 години в големи, средни и малки градове. Не е питано селско население, където преобладаващо живеят хора, излезли от активната трудова възраст.

Нищо за местните данъци и такси не знаят 30% от анкетираните, а 48% - поназнайват. 71% отговарят, че не ги засяга корпоративното облагане.

Над две трети твърдят, че ДДС не ги интересува, макар че всеки българин – от пеленаче до пенсионер – изпитва тежестта на този налог на гърба си с всяка закупена стока или услуга. От въвеждането на ДДС в България минаха 13 години и хората изглежда приеха за напълно естествено да дават на държавата по 20% отгоре върху всяка цена, която плащат за всеки пазарен продукт. Забравата се засили след като ДДС “бе скрито” и в цените на единиците за ток, топлоенергия, телефонни импулси, мобилни разговори и т. н., което се направи уж за счетоводно и фирмено удобство.

По-смущаващото е, че 50% от хората казват, че доходното облагане не ги засяга, което може да означава, че или са напълно данъчно неграмотни, или че работят в сивия сектор, където парите не се облагат.

Широко дискутираният в медиите плосък данък се оказва одобрен едва от 20% от интервюираните. Всеки втори го отхвърля, а всеки трети няма мнение. 

79% не могат да вземат отношение по ставката на плоския данък. От останалите 20% почти всички казват, че ставката от 10% е добра, а близо 40%, главно образовани и интелигентни хора, заявяват, че трябва да има необлагаем минимум, но никакви облекчения и нормативно признати разходи. Всеки трети обаче иска запазване на признатите разходи.

Преобладаващото негативно отношение към това значително опростено облагане на доходите, което ще се въведе от следващата година, е “грях” на финансовото министерството, че не направи разумна разяснителна кампания, преди да бъде обявена изневиделица идеята за въвеждането му, смята Александър Божков. Според него и медийното интерпретиране какво ще загубят работещите от това облагане е допринесло за негативното отношение на хората.

Запитани как се отнасят към евентуално въвеждане на данък върху земята, анкетираните реагират болезнено отрицателно – над две трети са против, макар че живеят в градовете и би трябвало да се предполага, че нямат пряка връзка със собствеността върху земя. Едва 15 процента отговорят положително.

Хората са положително настроени към децентрализацията и увеличаването на правомощията на местната власт. Все пак те остават резервирани към някои нейни функции, като например принудително събиране на данъци, каквото се извършва от държавата. Има и известен скептицизъм дали общините са в състояние да изпълняват функциите на данъчна администрация, сочат още резултатите от изследването, проведено от ЦИР.

Ако нещо от данъчната тема вълнува по-голяма част от хората, това са местните данъци, но като цяло вниманието е насочено към определянето и размера на такса смет. Всеки пети се оплаква от размера на таксата, всеки десети – от данък сгради, а 5% са недоволни от сложността на определянето им. Най-голямо одобрение – 69% - среща данъкът върху колите по начина, по който се определя сега – на базата на мощността с корекция за възрастта.

Още от България

Какво се крие зад истерията с "отнемането и продаването на деца"?