Българите остават предубедени към децата от социални домове

Тревожни факти за все още ширещата се предубеденост на българите към децата от социални домове, изнесе представено в петък проучване на "Алфа Рисърч", проведено в десет общини,  където има деца от институции.

Едва 21 на сто от анкетираните хора в местните общности казват, че биха взели на семейна вечеря или семеен обяд такова дете. 44 на сто биха приели тези деца да учат в един клас с децата им, 62 процента - да живеят в техния квартал, а пет на сто от анкетираните биха станали приемни родители.

Управителят на социологическата агенция Боряна Димитрова коментира, че неформалната деинституционализация е най-важната за самите деца, защото няма по-тежка травма от това едно дете да се чувства изолирано. Според Димитрова нея изявилите желание да станат приемни родители на такива деца не са толкова малко като брой, но по думите ѝ  всеки може да насърчи детето си да общува с деца от институции.

В същото време процесът по извеждане на децата от социалните домове се подкрепя от почти всички анкетирани. Положително отношение към децата в центровете за настаняване от семеен тип имат 75 процента от хората от местната общност и 98 процента от учителите и директорите. Всички целеви групи оценяват деинституционализацията като правилен и необходим процес - 79 на сто от местната общност и 93 на сто от учителите и директорите. Висока е и оценката за създадената по-близка до семейната среда за децата в неравностойно положение спрямо старите институции - 71 на сто от местната общност и 80 на сто от учителите и директорите.

Проучването установява още, че има недостатъчно взаимодействие между отговорните институции, необходимост от нови, по-комплексни методи за работа на социалните работници и учителите към децата в новите центрове, както и необходимост от увеличаване на персонала в новите услуги.

През 2009 година, когато стартирахме тази толкова тежка реформа, имахме 7000 деца, които бяха в различните институции, а в началото на тази година има около 610-620 деца, които са останали общо в 15 домове за медико-социални грижи за бебета между 0 и 3 години и 14 домове за деца, лишени от родителски грижи, каза социалният зам.-министърът Зорница Русинова при представянето на проучването, цитирана от БТА. По думите ѝ всички останали деца са намерили пътя си на развитие – около 1400 получават грижи от семеен тип, около 4000 са настанени при приемни родители, а има и осиновени деца.

Според Русинова, за да е успешна реформата, трябва сигурност, че децата не само са получили нова грижа от социалната, образователната и здравната система, не само че живеят в по-добри условия, но и са получили цялостната подкрепа на обществото - приети са от родителите на децата, с които ходят на училище, приети са от съседите, от всички хора, с които живеят.