Българите оценяват високо европредседателството, но четвърт не знаят защо

Българите оценяват високо европредседателството, но четвърт не знаят защо

Високи оценки за първото българско ротационно председателство на Съвета на ЕС, подобрен имидж на страната, основен фокус върху европейската перспектива пред Западните Балкани и по-умерена равносметка за напредъка по останалите приоритети. Така изглеждат основните изводи от националните представителни проучвания на "Алфа Рисърч", проведени през декември 2017 и юни 2018 г., които сравняват очакванията преди и оценките след края на председателството. Въпреки като цяло позитивните оценки, една четвърт от българите не могат да преценят коя е областта, в която страната ни се е справила най-успешно.

Освен това на въпрос какво научиха българите за ЕС по време на председателството най-голям процент (30%) отговарят "не мога да преценя". Следват отговорите за лидерите на отделните страни (24%); за най-важните проблеми, по които се работи в ЕС (22%); за институциите на ЕС и как ще се развива ЕС през следващите години (по 21%).

Отново голям процент от хората (26 на сто) са казали, че не могат да преценят коя е областта, в която България е постигнала резултати.

Почти всеки втори българин (48%) заявява, че е получил достатъчно информация за европредседателството през тези шест месеца – ръст от 10 на сто спрямо навечерието на проявата. Хората с по-високо образование и в активна възраст от големите градове виждат повече възможности за себе си в ЕС. Точно те най-много са търсили и получавали информация. Че не са получили достатъчно информация, казват 33% (в сравнение с 44% от края на миналата година). Общо 19% заявяват, че не ги интересува и не са информирани (ръст от 1% спрямо проучването преди началото на председателството).

Трите области, в които българите са получили най-много информация, са: интеграция на Западните Балкани (49% - ръст от 19 пункта спрямо декември), приоритетите на българското председателство (29% през декември - 31% през юни), културни събития през този период (11% през декември - 19% през юни).

Общо 55% от анкетираните са на мнение, че страната е постигнала напредък по темата "европейска перспектива за Западните Балкани". Почти всеки трети смята, че има напредък и по темата "бъдещето на Европа и младите хора". По-слабо видими или по-взискателни са гражданите по темите за сигурността и стабилността (27%) и цифровата икономика и умения на бъдещето (19%).

В отговор на въпрос за един основен приоритет, който да бъде продължен по време на австрийското председателство, се запазва йерархията в значимостта, но позициите на първите три теми силно се сближават: Западни Балкани – 34%, бъдеще на Европа и младите хора – 29%, сигурност и стабилност в единна Европа – 27%.

От "Алфа рисърч“ твърдят, че може да се смята, че тези нагласи са своего рода червена лампа от страна на общественото мнение, че ако българските усилия и постоянство по темата Западни Балкани не бъдат продължени, тласъкът и напредъкът могат да бъдат загубени.

Как се справи България

Умерените очаквания през декември към подготвеността и начина, по който ще се справи страната в първото си европредседателство, се трансформират в позитивни оценки в неговия край.

Мненията подготвена - неподготвена през декември са 47:21, а през юни 60:14. Тоест в съотношение 4:1 българите изразяват удовлетвореност от подготвеността на страната и участващите екипи. Че България е неподготвена, са смятали 21% от анкетираните през декември 2017 г., а към юни 2018 г. този процент е намалял - 14 на сто. Отговор "не мога да преценя" са дали съответно 32% (декември 2017 г.) и 26% (юни 2018 г.).

Всеки пети (19%) смята, че България се е справила много добре със задълженията си по време на европредседателството, още 62% - по-скоро добре. Негативните мнения са общо 13%, от които само 1% са с оценка "много лошо". Всеки десети по-скоро скептичен или колебаещ се през декември гражданин е променил през юни оценката си към положителна.

26% не могат да преценят има ли резултат от председателството

Областите, за които общественото мнение смята, че страната е постигнала резултат са по-фрагментирани.

Условно може да се разделят на три групи. Безспорният фаворит и тук са Балканите – конкретни стъпки към постигане на по-голяма свързаност между държавите от региона виждат 35%.

Втората група се формира от пряко засягащи България теми като премахване на двойния стандарт при храните, европейски фондове за България, защита на българските превозвачи, присъединяване на България към еврозоната. Тук оценките са по-скромни – 22-23% виждат напредък.

Третата група обхваща общи европейски проблеми – външни граници, бъдеще на Европа и младите хора, цифрова икономика, където между 18-20% смятат, че има развитие.

Голям процент от хората (26 на сто) са казали, че не могат да преценят коя е областта, в която България е постигнала резултати в периода на председателството.

Престижът се оказа повишен

Въпреки че 1/3 от хората не могат да посочат област, в която има особени резултати, българите виждат ползи от него. Основните за страната ни са повишен международен престиж и признание (44%), повишена популярност и интерес от страна на европейски граждани (30%), икономически ефекти от ръста на посетители (22%).

По-сериозна е резервираността на общественото мнение за цялостните дългосрочни ефекти вътре в страната – промяната в самочувствието на българските граждани и компетентността на българската администрация (съответно 18% и 13%).

Социолозите смятат, че ротационното европредседателство е допринесло за това хората да видят в позитивна светлина европейските усилия на държавата. Същевременно очевидно има още много неща, които трябва да бъдат направени, за да се почувстват българите истински и равноправни европейци, смята агенцията.

Споделяне
Още от България