Българите пестят в кризата от храната, отоплението, здравето и обучението

Българите пестят в кризата от храната, отоплението, здравето и обучението

В условията на криза българските домакинства са намалили драстично разходите в семейния бюджет за основни храни, обучение, здравеопазване и отопление. Това сочат резултатите от национално представително проучване на Институт “Отворено общество“ и Световната банка, които бяха представени в четвъртък.

Експертът на Световната банка Сароджини Хиршлайфер съобщи, че семействата редуцират драстично в кризата разходите си за отопление, образование, здравеопазване. “В България са намалели и разходите за основни хранителни продукти, докато в Румъния не е така. А в България няма сериозен скок в цените, какъвто се наблюдава в други държави“, посочи тя. По думите ѝ подобни икономии могат да имат сериозни негативни последици, особено в семействата с деца. “Заради икономиите хората не си купуват редовно лекарствата, не ходят редовно на лекар или изобщо спират да се осигуряват. 20% от населението твърди, че вече не си плаща здравните и социални осигуровки“, каза Хиршлайфер.

Безработицата продължава да пада

Социалният министър Тотю Младенов съобщи, че продължава тенденцията на спад на безработицата и за април тя е 9.89%. За първи път от година и половина насам беше отчетено намаление на безработицата през март. Равнището на безработицата през март бе около 10.14% при 10.26% през февруари и 9.9% през януари.

Според заместникът му Красимир Попов далеч не само сезонната заетост е повлияла за намалението на безработицата, а и мерките на пазара на труда, предприети през миналата есен от правителството.

Емил Тешлюк от Световната банка заяви че правителството трябва да провежда социални политики, които да предпазват домакинствата от бедност и да реализира такива публични политики, които да създават и запазват работни места.

Тя допълни, че хората пестят и от образованието на децата си като спират да плащат за частни учители, а в по-бедните семейства дори не могат да ги изпратят на училище, защото нямат пари за транспортни разходи.

Зам.-социалният министър Красимир Попов коментира, че е притеснително свиването на такива основни разходи в домакинствата, тъй като това води до сериозни рискове за бъдещето. “Орязването на разходи за здравеопазване и образование не са само лични, но и обществени рискове, тъй като в бъдеще ще са нужни големи публични ресурси за поправяне на щетите“, коментира Попов.

Кризата е намалила доходите на 30% от домакинствата

Изследването сочи, че близо 30% от домакинствата съобщават за свиване на семейните разходи в периода между март 2009 година и февруари 2010 година. Намалението на доходите се дължи предимно на загуба на работа или намаляване на трудовите възнаграждения. Само в ¼ от българските семейства има по двама работещи членове, каза икономистът на Световната банка Мехтабул Азам.

“Прави впечатление, че домакинствата се опитват на първо място да се справят със собствени усилия със затрудненията и едва след това се обръщат към държавата. Първо те се опитват да увеличат броя на хората в семейството, които имат работа, или търсят допълнителна заетост“, заяви Хиршлайфер. По думите ѝ обаче точно по-бедните семейства, чиито членове са с по-ниска квалификация, не могат да си намерят допълнителна работа. И обратното – по-заможните и квалифицирани успяват да намерят допълнителна работа в кризата. Азам коментира, че има хора, които заявяват, че работят повече от преди, но получават по-малко възнаграждение.

Основно хората, чиито заплати са били намалени, са от частния сектор.

77% от семействата нямат спестявания и разчитат на помощ от близки в чужбина

77% от домакинствата не декларират никакви спестявания, а 23 % от тях дори имат дългове, сочи още проучването. При най-бедните домакинства процентът без спестявания е още по-висок – 93%.

В същото време 20% от анкетираните семейства разчитат на помощ от близки в чужбина, които им изпращат пари. 6.7 % от семействата казват, че са потърсили помощ от свои близки, но не са получили.

Проучването отчита, че 60% от най-бедните домакинства, засегнати от кризата, получават помощ поне по една от съществуващите програми за социално подпомагане.

Споделяне
Още по темата
Още от България

Защо главният прокурор пита КС за имунитета на президента?