Българите плащат десет пъти по-често подкупи в болница, отколкото в съд

Всеки десети българин дава подкуп, за да получи адекватно лечение. Това показва националното представително проучване на "Екзакта", проведено между 28 март и 5 април 2016 г. По домовете им са интервюирани 1000 пълнолетни лица, подбрани чрез двустепенна гнездова извадка. Обхванати са 125 гнезда в 89 населени места на страната. Изследването се провежда в рамките на собствена изследователска програма на "Екзакта".

Общо 10% от участниците в изследването посочват, че последната година са дали подкуп за решаване на здравни проблеми - на тях лично или на членове на семействата им. Това твърдят преди всичко жени, хора на възраст между 40 и 60 години, високообразовани и заможни респонденти, както и жители на столицата.

На този фон корупцията в КАТ не изглежда чак такъв тежък проблем, защото само 5% от участниците в изследването са признали, че са дали подкуп, за да избегнат полицейски санкции (вкл. и на КАТ). Други 3% са плащали под масата за административна услуга – издаване на разрешително, на удостоверение или на друг документ.

Общо 1.5% посочват, че са плащали за митническа услуга, а 1,3% – за данъчна. За съдебна услуга, както и за образование подкупи са давали под 1% от българите. Обобщените данни показват, че около 20% от българите са дали подкуп през последната година, за да решат някакъв проблем. Това дава обобщаващ поглед върху мащабите на корупция в държавата.

От "Екзакта" напомнят, че въпросът за подкупите не е престижен и е възможно част от хората да не са признали, че са корумпирали длъжностно лице. От гледна точка на сравнимостта на сега получените резултати с тези от преди четири години не се регистрира значима промяна.

В същото време търпимостта на населението към корупционните практики у нас е твърде ниска, поне на декларативно ниво. Едва 6% от българите заявяват, че са склонни да оправдаят хора, които дават подкупи. Така се получава, че има множество хора, които в никакъв случай не оправдават корупцията, но участват в нея.

Данните показват, че само 10% от българите смятат, че в България е много вероятно човек да бъде осъден за корупция. Цели 77% твърдят, че това е малко вероятно да се случи.

Хората на възраст под 30 години, както и най-възрастните – над 60 години, по-често от останалите българи са на мнение, че корупционните практики се санкционират от закона. Така мислят и хората с ниско образование, както и жителите на селата. Сред политически ангажираните българи, най-често вярват във възможността корумпираните да бъдат осъдени избирателите на РБ и на ГЕРБ.

Най-много скептици има сред високообразованите и заможните прослойки от населението, както и сред избирателите на националистическите формации.

"За последните четири години регистрираме като цяло ръст на скептицизма относно възможността у нас човек да бъде осъден за корупция", коментират от "Екзакта".

Две трети са "за" румънския модел

Общо 65% от участниците в изследването одобряват румънския модел за борба с корупцията по върховете на властта и го намират за подходящ за прилагане у нас.

Едва 5% смятат, че е непригоден за ситуацията в България, даже и с аргумента, че "това е политическа репресия”. Общо 30% не са запознати с модела и не изказват мнение.

Румънският модел включва създаване на независима от главния прокурор прокурорска дирекция, която да преследва корупцията по върховете на властта. Инициативата на бившия правосъден министър Христо Иванов за създаване на такава дирекция бе пресечена твърдо от премиера Бойко Борисов и главния прокурор Сотир Цацаров още в началото на миналата година.

Най-често одобряват румънския опит в борбата с корупцията и го виждат като подходящ и за нашата страна мъжете, хората на възраст между 50 и 60 години, високообразованите и заможните респонденти, жителите на областни центрове и избирателите на патриотичните формации у нас.

Столичаните по-често от останалите българи гледат на румънския модел на борба с корупцията като на репресивна мярка, която не следва да бъде прилагана у нас.

"Данните показват, че за една година с 10% нараства делът на хората, които са се запознали с румънските практики на борба с корупцията, което свидетелства за масова обществена чувствителност по темата и за по-високо ниво на информираност на гражданите", коментират от "Екзакта".

Общо 68% от участниците в изследването са съгласни с твърдението, че Румъния е постигнала като цяло повече в сравнение с България. Тезата за напредъка на Румъния се споделя в най-голяма степен от мъжете, от хората с по-добро образование, от заможните избиратели и от жителите на областните центрове.

Едва 7% от българите са категорични, че напредъкът на Румъния не е толкова голям и тя едва ли изпреварва България. Това е преценка по-често на високообразовани жители на столицата, както и на хора на средна възраст.