Българите подкрепят Зелената сделка, но се съмняват в постигането й

Българите подкрепят Зелената сделка, но се съмняват в постигането й

Повечето от българите подкрепят европейските цели за намаляване на парниковите газове с 55 процента до 2030 г. Една пета от хората са "за" и считат, че това е реалистично, докато 54 на сто ги одобряват, но смятат, че те няма да бъдат постигнати.

Огромна част от българите – 85%, смятат, че климатичните промени и глобалното затопляне са проблем от изключителна важност, показа проучване на Европейския съвет за външна политика (ЕСВП), проведено от "Алфа Рисърч" и представено в петък онлайн пред журналисти. То проследява нагласите и очакванията за основните аспекти на Зелената сделка, както и различните бизнес модели за постигане на заложените в нея цели.

В същото време 76 процента от анкетираните посочват, че не са запознати в българската Зелена сделка и искат повече информация от българското правителство. 70 на сто пък са на мнение, че мерки срещу последиците от глобалното затопляне трябва да са приоритетни в програмите на всички явяващи се на изборите партии.

"Българската политика е огромен длъжник на обществото, което е доста по-напред като мислене и като очаквания по отношение на климатичните политики", коментира Весела Чернева, директор на софийския офис на ЕСВП. Според нея българите очакват повече по темата за Зелената сделка от политиците особено в предстоящата предизборна кампания. дат приоритетни в политическите програми на партиите.

Необходимостта от допълнителна информация за Зелената сделка на България посочват 51% от българите, които биха се включили в образователни инициативи по темата.

Социологът Геновева Петрова обясни, че според 62% от участвалите в проучването, последствията от климатичните промени ще са еднакво тежки за всички. За 37% от анкетираните, ползите от Европейската зелена сделка ще са само за определен кръг избрани хора. Ефектите върху селското стопанство от стимулите и политиките на Зелената сделка, които ще са от полза за малките производители, са неизвестни на обществото, сочат данните на проучването.

88 на сто от участниците в него са за по-строгата защита на парковете и природните резервати, да се затворят въглищните електроцентрали, а за изграждане на соларни покриви са 73% от хората.

Проучването показва, че българите са готови да поемат лични ангажименти за намаляване на замърсяването на природата и вредните емисии. 67% биха участвали в залесяване и облагородяване на градски площи и междублокови пространства, а 65% биха намалили употребата на пластмасови опаковки. За 64% приносът им би могъл да бъде в разделното събиране на боклука, а за 52% - инвестирането в топлоизолация на жилище.

Европейската зелена сделка не е само проект за климата или околната среда, а е широка стратегия за икономическо развитие и модернизация за поколения напред, коментира Юлиан Попов, старши политически съветник на Европейската климатична фондация и бивш служебен екоминистър. Според него това е шанс за България да трансформира икономическия си модел и да привлече инвестиции в индустрии с по-висока добавена стойност и значително да подобри стандартите на живот на отделните домакинства.

Мария Трифонова – преподавател в Стопанския факултет на СУ и гост-изследовател в ЕСВП, призова "да говорим открито и навременно за българските проекти по Зелената сделка", защото обществото е готово и очаква този разговор. Тя допълни, че български фирми участват в чужди пазари за възобновяеми енергийни мощности, вместо да работят у нас.

Споделяне

Още по темата

Още от Greenpool

Подкрепяте ли антиинфлационните мерки на правителството?