Българите подценяват риска от сърдечните заболявания, а най-често умират от тях

Хората не оценяват риска от сърдечно-съдовите заболявания и само 30% от българите знаят, че те са водеща причина за смъртност у нас. Липсва и познаване на основните сърдечно-съдови заболявания и симптомите, свързани с тях. Това показват данните от представително проучване, представено във вторник от водещи кардиолози по повод Световната седмица на сърдечната недостатъчност (6-12 май).

“Хората се страхуват най-много от рак, но умират от сърдечно-съдови заболявания. Две трети от хората в България умират от сърдечно-съдови заболявания“, каза д-р Пламен Гацов, който е председател на работната група по сърдечна недостатъчност към Дружеството на кардиолозите в България и началник на Кардиологичната клиника във II-ра МБАЛ, гр. София. 

150 000 българи са със сърдечна недостатъчност

В България над 150 000 души са диагностицирани със сърдечна недостатъчност, която заема водещо място в общата смъртност от сърдечно-съдови заболявания. У нас обаче липсва регистър на хората с това заболяване, а голям процент не са диагностицирани и не знаят, че са болни. 90% от хората с тази диагноза са над 65 години.

Основните причини за заболяването са застаряването на населението и това, че с напредването на възрастта заболяването се среща по-често, както и това, че съвременните лекарства и методи на лечение позволяват пациенти с други кардиологични заболявания да живеят по-дълго и в крайна сметка да развият сърдечна недостатъчност, обясни д-р Мария Токмакова, председател на Дружеството на кардиолозите в България и началник на отделението по кардиология в университетската болница “Св. Георги” в Пловдив .

Смята се, че един от пет пациенти над 40 години ще развие сърдечна недостатъчност.

Кой е в риск от сърдечна недостатъчност?

“Сърдечната недостатъчност е общият краен път на множество заболявания – коронарна болест на сърцето, артериална хипертония, захарен диабет, бъбречна недостатъчност. Голяма част от тези пациенти най-накрая имат сърдечна недостатъчност. И лечението на пациентът е много продължителен и сложен процес, който трябва да има двустранно разбиране и двустранна отговорност“, каза д-р Иво Петров, началник на Клиниката по кардиология и ангиология в “Сити Клиник” .

По-голяма част от пациентите със сърдечно-съдова недостатъчност са имали лошо овладяна хипертония, обясни д-р Арман Постаджиян, председател на Българската лига по хипертония и началник на Кардиологично отделение в болница “Света Анна”.

По думите му успешната превенция е възможна при адекватен контрол на рисковия профил. Освен изброените заболявания, другите рискови фактори за сърдечна недостатъчност са затлъстяването и тютюнопушенето.

Пациентите не трябва да подценяват симптомите

Затова кардиолозите си поставят за цел да повишат информираността на пациентите както за симптомите на заболяването, за това, че не трябва да ги подценяват и трябва да потърсят лекарска помощ, така и за това как да контролират състоянието си при вече поставена диагноза.

Сред симптомите на сърдечната недостатъчност са лесна уморяемост, недостиг на въздух в легнало положение или при физическо натоварване, сърцебиене, подуване на глезените. Затова специалистите съветват хората да се обръщат към лекар, когато ги почувстват.

“Големият проблем е връзката между пациент и лекар, а не това, което после правят лекарите. Докато пациентът стигне до лекаря, това понякога е доста дълъг и мъчителен период и ние трябва да опитаме да го скъсим, за да бъде адекватна и своевременна помощта. Въпреки голямата мрежа за интервенционална кардиология, най-дългото време е между това пациентът да усети, че има симптомите и да реши да отиде на лекар“, коментира Гацов.

Веднъж диагностицирано, заболяването трябва да се контролира

Д-р Токмакова посочи, че веднъж поставена диагнозата, пациентите трябва да бъдат обучени как да контролират заболяването си - да се претеглят сутрин, да наблюдават количеството на урината си, да забелязват отоците по глезените си.

По думите ѝ много може да се направи и по отношение на храненето, физическата активност, тютюнопушенето, редукцията на теглото. “Всичко това са неща, които са безкрайно достъпни, зависят изцяло от пациентите и нас -лекарите и смятам, че тук сме в огромен дълг и има какво да направим“, заяви тя.

Специалистите казват, че много пациенти първоначално не могат да възприемат, че цял живот ще живеят със заболяването си и то няма да изчезне.

Според кардиолозите в България достъпността до специалисти, лекарства и нови технологии е много висока, но има още какво да се направи, за да навлязат модерните технологии за мониторинг по-масово в практиката.

Мониторинг като в болницата извън болницата

Посредством различни устройства показателите на пациентите вече могат да бъдат мониторирани дистанционно и те да бъдат викани за консултация с лекар само при нужда, като същевременно състоянието им се следи все едно са в болница.

“Това трябва да стане национална политика. Например в Полша телемониторирането се покрива от здравната каса“, каза д-р Иво Петров. Проучвания показват, че по-рядко се хоспитализират пациенти, които са имали по-дълга първа хоспитализация, т.е., които са били много добре огледани и с много добре коригирана терапия при първия прием в болница.

“Такъв тип телемотирориране може да изиграе роля на по-дълго наблюдение в болницата и по този начин на държавата могат да бъдат спестени много средства. Повторните хоспитализации на тези пациенти изразходват огромен финансов ресурс в световен мащаб“, посочи Петров.

Той даде пример, че във Великобритания например има центрове за дневна грижа, в които медицински сестри наблюдават на монитор данните на стотици пациенти и когато настъпят тревожни промени в състоянието на пациента могат веднага да реагират и да се консултират с лекаря, който е отговорен за това. Петров посочи, че средната цена на такова проследяване е около 20 лева на ден, т.е. не е нещо непостижимо.

“Пациентите, които отговарят на конкретни критерии, би трябвало да им бъде осигурена такава възможност“, смята той.

Друг проблем е, че клиничната пътека за лечение на сърдечна недостатъчност е ниско платена и болниците нямат стимул да лекуват такъв тип пациенти и те се чувстват изоставени, защото никой не иска да ги приеме.