Българите продължават да намаляват, но с по-бавни темпове

Отрицателният естествен прираст на българското население продължава и през 2003 г., но вече е прекъсната негативната тенденция на все по-голямо намаляване и се наблюдава стабилизиране на едно равнище. Това съобщиха от Националния статистически институт (НСИ), оповестявайки данните за българското население за 2003 г.

По предварителни данни, населението на България към края на 2003 г. е било 7.8 милиона души. През миналата година, в резултат на по-големия брой починали, отколкото новородени, българите са намалели с 44 568 души или с 0.6 на сто.

Статистиците отчитат 5.7 на хиляда отрицателен естествен прираст на българското население през 2003 година.

Според прогнозите им, до 2010 г. населението на България ще намалее с още 300 - 400 000 и ще стигне 7.3 - 7.4 млн.души, през 2020 г. ще бъде над 6 млн., като тази цифра ще се запази и в следващото десетилетие до 2030 година.

От НСИ прогнозираха, цитирани от БТА, че след 2012 г. имиграцията в България ще бъде по-голяма от емиграцията от страната.

В сравнение с другите страни-кандидатки за Европейския съюз, България и Латвия са с най-ниска раждаемост. Коефициентът на раждаемост и в двете страни е 8.6 на хиляда, за Литва - 8.7 на хиляда, за Словения - 8.8 на хиляда. В другите държави този коефициент е около 9.0 - 9.3 на хиляда.

В сравнение със страните-членки на ЕС, България е най-близо до Германия, която е с коефициент на раждаемост 8.8 на хиляда. В съседна Гърция той е 9.3 на хиляда, а в Италия - 9.4.

В почти всички страни кандидатки и членки на ЕС естественият прираст е отрицателен. Феномен в Европа е Ирландия - с най-висока раждаемост от 15.4 на хиляда, най-ниска смъртност и най-висок естествен прираст.

През 2003 г. в България са родени 67 359 деца - с 860 повече отколкото година по-рано. От тях 34 670 са момчета и 32 689 - момичета.

Миналата година са умрели 111 927 души, като смъртността продължава да бъде по-висока сред мъжете - 18.8 на хиляда, отколкото сред жените - 12.9 на хиляда.

Почти двойно е нараснал броят на извънбрачните раждания през последните години - от 25.8 % през 1995 г. на 46.1 % през 2003 г. При две трети от тези случаи обаче децата имат официално признат баща.

По отношение на миграцията, най-голям е потокът между градовете, следван от миграцията към селото и на последно място е преместването от селата към градовете, сочат данните на НСИ.

През 2003 г. в градовете в България са живели 5.44 млн.души или 69.8 % от населението на страната.

Средната възраст на българина е 40.8 години. Продължителността на живота през последните десет години се е увеличила от малко под 71 години за периода 1992-1994 г. на 71.9 години през 2003 г.

60.8% от населението е в трудоспособна възраст, като в сравнение с 2002 г. се е увеличило с 35 хиляди души. Хората над трудоспособна възраст са намалели за година с близо 42 хил.души, с 37 хил. е намалял и броят на децата и младежите под трудоспособна възраст.