Българите с по-високо доверие в ЕС, отколкото в собствените си институции

Българите имат по-голямо доверие в Европейския съюз, отколкото в собствените си институции. Това показват резултатите от най-мащабното за страната ни изследване за обществените нагласи за членство в ЕС, извършено по поръчка на Европейската комисия. Изследването е по единната методика Евробарометър, която се прилага в страните от общността. То е проведено през октомври 2004 г. едновременно в 25-те държави членки на ЕС, четирите кандидат-членове България, Румъния, Хърватска и Турция и в северната част на Кипър.

Данните огласиха в петък ръководителят на Делегацията на Европейската комисия в София Димитрис Куркулас и Марчела Абрашева от социологическата агенция Галъп, направила сондажа у нас.

Като цяло доверието в ЕС у българите (58%) е най-високо в сравнение с всички изследвани страни. У нас то отстъпва само на доверието на българина в телевизията (65%), сочи още изследването. В ЕС телевизията се ползва с 15% по-ниско доверие, отколкото в България, а на радиото и там, и у нас вярват поравно (50%). Идентично е и доверието в печата - по около 40% от хората.

Най-голямо е недоверието в България към политическите институции - 78% към партиите, 71 % към парламента, 63% към правителството, 65 % към правосъдието. 60 на сто от българите не вярват на синдикатите, а отношението към неправителствените организации е по-скоро недоизградено - по една трета от хората им се доверяват, не им вярват или нямат позиция.

Любопитното е, че Европейският съд се ползва с доверието на 53% от съгражданите ни, докато българският получава одобрението на 35 процента.

Половината от анкетираните българи твърдят, че не знаят нищо за ЕС, но това не е толкова тревожно, защото същите резултати се получават и сред анкетираните например в Белгия, обясни Марчела Абрашева.

Сред конкретните неща, които българите не знаят за съюза, е броят на страните в него. Само 21% знаят, че той не се състои от 12 държави. 16% са наясно, че и в България ще се провеждат избори за родни представители в Европейския парламент, 61% се колебаят дали председателят на Европейската комисия се избира пряко от гражданите на ЕС.

Българите са своеобразен феномен с очакванията си в личен план от присъединяването към ЕС, отбеляза Абрашева. 69% от тях или с 12 на сто повече от средното за европейските страни искат Брюксел да играе по-голяма роля в личния им живот след 2007 г., което е свързано с очакванията им членството да реши въпросите с безработицата и с икономическия просперитет.

Другият български феномен е песимизмът по отношение на сегашния и бъдещия живот в личен план, отбеляза още Абрашева. Българите са най-недоволни от животи си в сравнение с останалите европейци, като едва 23% от тях са оптимисти, че животът им ще се подобри в следващата година.

България е сред петте страни в Европа, които имат най-положителна оценка за ЕС. Тя се нарежда на четвърто място след Румъния (76), Ирландия (75%), Италия (64%) и е наравно с Турция (63%). Сред останалите страни в Европа най-положителната представа за общността споделят едва 25-50%. Като цяло българите свързват Евросъюза с положителни емоции, сочат резултатите от изследването.