Българите са хем срещу детското насилие, хем за възпитателните шамари

Само 43 на сто са съгласни малолетните да могат да съдят родителите си

Българите са хем срещу детското насилие, хем за възпитателните шамари

Мнозинството българи е с "двойствен морал" по отношение на боя над децата, като хем са против насилието срещу хлапетата, хем одобряват прилагането на шамари, дърпане на уши и пляскане като средство за възпитание. Това сочи национално проучване на НЦИОМ, направено от 3 до 15 февруари сред 1000 души по повод предложенията в проектозакона за детето и представено в понеделник.

От една страна, 83 процента от анкетираните смятат за неприемливо родителите да упражняват насилие и силови възпитателни методи, които накърняват достойнството на детето. В същото време обаче 65 на сто от тях одобряват използването на така нареченото минимално насилие като шамаросване, напляскване, издърпване на ухо и др.

Според изследването склонни на шамари и дърпане на уши в името на възпитанието са хората от всички възрасти, но колкото по-образовани са хората, толкова по-малко са склонни да приемат прилагането на минимално насилие върху децата. Но дори и сред висшистите, делът на одобряващите такива методи е двойно по-висок от този на неодобряващите.

Най-последователни и твърди в подкрепа на ненасилието над децата в семейството се оказват младите и образованите българи, жителите на големите градове и жените.

Намерението да бъде забранено оставянето на деца до 8-годишна възраст без надзор, включително вкъщи се подкрепя от 91 на сто от запитаните. Според 83 процента от хората с на мнение, че и хлапетата до 12 години не бива да се оставят сами, ако отсъствието на човек до тях създава опасност за физическото, психическото и нравственото им развитие.

Че децата трябва да бъдат придружавани на обществени места след 20 часа, ако не са навършили 14 години, смятат 85 на сто от анкетираните. На мнение, че придружител е необходим и за деца между 14 и 18 години, когато излизат след 22 часа, са 74 процента от хората.

Най-висока подкрепа (93 процента от българите) получава правото на закрила на детето срещу въвличането му в политически, религиозни и синдикални дейности.

По-слаба подкрепа - от 43 на сто, е регистрирана за предложението детето да може да съди родителите си, ако са нарушени негови основни права. Сред приемащите подобна мярка преобладават млади и образовани хора, несемейни и жители на градовете.

Когато родителите са в развод правата на децата да се гарантират от експерти, предпочитат 60 процента от интервюираните. Според тях в такива случаи правата на малчуганите трябва да се защитават от психолози или специалисти в областта на политиките за децата. Жените по-често от мъжете настояват за експертна намеса. Подобна е позицията и на образованите, както и на живеещите в малките градове и в селата. Главно субективни се оказват причините, поради които различни обществени групи са склонни да подкрепят идеята вещи лица да следят за защита на правата на детето след развода, сочи изследването.

Настаняването в приемно семейство и осиновяването, макар като цяло да са по-слабо одобрявани в сравнение с настаняването при роднини, също са възможни решения. Данните свидетелстват, че домовете за деца, лишени от родителски грижи, не се ползват с доверие и че масовите очаквания са дейността им да бъде свивана, като се дава път на алтернативни възможности като настаняване при роднини, в приемно семейство или осиновяване.

Спирането на социалните помощи и налагането на глоби като санкции за родители, които не полагат грижи за децата си, са одобрявани от 86 на сто. За 76 процента в такива случаи трябва да се ограничат родителските права.

МВР и Държавната агенция за закрила на детето са институциите, към които гражданите най-често са склонни да се обърнат, ако са свидетели на това, как родител лишава детето си от грижи. 30 на сто биха подали оплакване в дирекция "Социална подкрепа", а 25 процента биха позвънили на телефон 116 111, специализиран за деца в риск. Този телефон е особено популярен сред младите и образовани българи, както и сред жените.

Едва 6 на сто от запитаните не биха обърнали внимание на дете в риск и не биха информирали за това нито една инстанция.

Още от България