Българите са най-малко притеснени от газова зависимост

Българите са най-малко притеснени от газова зависимост

Българите са най-малко притеснени от ролята на Русия като енергиен доставчик от страните в Централна и Източна Европа (ЦИЕ). Това показват данните от международното изследване "Трансатлантически тенденции 2009", проведено в 12 европейски страни, сред които България, Румъния, Германия, Полша, Испания, Турция, и САЩ.

Проучването е проект на "Джърман Маршал фънд" и се провежда за осма поредна година, като се базира на анкетирането на над 13 хиляди души. Българското доверие към Русия бе отразено и в миналогодишното изследване, според което сънародниците ни са най-големите русофили.

Въпреки че България бе най-потърпевшата страна от газовата криза в началото на тази година, само половината (56%) от анкетираните българи са посочили, че са притеснени от ролята на Русия като енергиен доставчик. Всеки трети (36%) не отдава такова значение на случая. За сравнение в Полша неодобрението към енергийната роля на Русия е 80%.

От всички страни, където е провеждано изследването, само в Турция и Франция по-малката част от анкетираните са посочили, че са притеснени от ролята на Русия като енергиен доставчик, съответно 50% и 51%.

Като цяло потребителите в Централна и Източна Европа се притесняват повече от ролята на Русия средно 73%, отколкото в Западна Европа - 67%. В Румъния, която също бе потърпевша от газовата криза през януари, 67% от анкетираните са посочили, че са загрижени от руската енергийна политика.

Половината българи не смятат, че трябва да се намали зависимостта от Русия

Едва 56% от анкетираните българи са на мнение, че трябва да се намали енергийната зависимост от Русия дори и да се налагат допълнителни инвестиции. Само в Турция този процент е малко по-нисък – 52%. За сравнение в Холандия 89% от хората искат намаляване на енергийната зависимост, в Германия те са 84%, в Румъния са 71%.

Най-малко са и българите, една една трета (36%), които поддържат мнението, че трябва да се упражни дипломатически натиск върху Русия, за да изпълнява ангажиментите към други държави в доставките на енергия. В Румъния те са 38%, докато в Испания и Полша са 76%.

Същевременно само 24% от анкетираните българи одобряват отказа от политики, на които Русия се противопоставя, като например разширяването на НАТО, за да бъдат осигурени газови доставки. Това е най-ниският процент от всички страни, влезли в допитването. Той е близък обаче до процента в останалите страни от Централна и Източна Европа – 28%, и САЩ – 26%. В Западна Европа близо всеки втори (41%) одобрява подобна сделка.

Вътрешният живот на Русия не ни бърка особено

Топлите българо-руски чувства се потвърждават и при оценяването на вътрешните процеси в Русия. Едва един от трима българи (33%) посочва, че е загрижен от отслабването на демокрацията в Русия. За сравнение 78% от германците са притеснени от негативните процеси в страната на Владимир Путин и Дмитрий Медведев.

Недоволството, свързано с начина, по който Москва третира съседите си, се е увеличило във всички страни, включени в изследването. Това обаче притеснява повече Запада (69%), отколкото страните от ЦИЕ (63%). Отново българите са най-толерантни към руската външна политика – само 40% не я одобряват. Българите са също и най-малко разтревожени от руската роля в доставките на оръжие за Близкия Изток.

В същото време всеки трети у нас (30%) смята, че светът се нуждае от силната лидерска роля на САЩ. Този процент е по-нисък само в Турция – 15%. В Румъния е 54%, а във Великобритания – 64%.

72% от анкетираните българи одобряват външната политика на новия американски президент Барак Обама. В Румъния одобрението е на 58% от анкетираните, а в Турция – 50%.

Климатичните промени – проблем на фирмите, според българите

Почти всички българи (90%) декларират, че са разтревожени от финансовата криза, а три четвърти (74%) - че са персонално засегнати от нея. За сравнение едва 20% от холандците и 42% от французите посочват личната си засегнатост от кризата.

Нищожна част от българите (7%) са отговорили, че държавата ни харчи твърде много, за да се справи с икономическата криза. В анкетата само словаците са дали по-нисък резултат.

Що се отнася до проблемите с климата, по-малко от половината българи са "много загрижени" от промените. В същото време те дават и най-високия резултат (82%) на смятащи, че борбата с отрицателния ефект от човешката дейност е задължение на фирмите, а не на обикновените граждани, от които се очаква да променят начина си на живот, за да спасят планетата.

Споделяне

Още по темата

Още от България

Как да бъде увековечен художествено Бойко Борисов?