Българите са най-малко притеснени от газова зависимост

Българите са най-малко притеснени от газова зависимост

Българите са най-малко притеснени от ролята на Русия като енергиен доставчик от страните в Централна и Източна Европа (ЦИЕ). Това показват данните от международното изследване "Трансатлантически тенденции 2009", проведено в 12 европейски страни, сред които България, Румъния, Германия, Полша, Испания, Турция, и САЩ.

Проучването е проект на "Джърман Маршал фънд" и се провежда за осма поредна година, като се базира на анкетирането на над 13 хиляди души. Българското доверие към Русия бе отразено и в миналогодишното изследване, според което сънародниците ни са най-големите русофили.

Въпреки че България бе най-потърпевшата страна от газовата криза в началото на тази година, само половината (56%) от анкетираните българи са посочили, че са притеснени от ролята на Русия като енергиен доставчик. Всеки трети (36%) не отдава такова значение на случая. За сравнение в Полша неодобрението към енергийната роля на Русия е 80%.

От всички страни, където е провеждано изследването, само в Турция и Франция по-малката част от анкетираните са посочили, че са притеснени от ролята на Русия като енергиен доставчик, съответно 50% и 51%.

Като цяло потребителите в Централна и Източна Европа се притесняват повече от ролята на Русия средно 73%, отколкото в Западна Европа - 67%. В Румъния, която също бе потърпевша от газовата криза през януари, 67% от анкетираните са посочили, че са загрижени от руската енергийна политика.

Половината българи не смятат, че трябва да се намали зависимостта от Русия

Едва 56% от анкетираните българи са на мнение, че трябва да се намали енергийната зависимост от Русия дори и да се налагат допълнителни инвестиции. Само в Турция този процент е малко по-нисък – 52%. За сравнение в Холандия 89% от хората искат намаляване на енергийната зависимост, в Германия те са 84%, в Румъния са 71%.

Най-малко са и българите, една една трета (36%), които поддържат мнението, че трябва да се упражни дипломатически натиск върху Русия, за да изпълнява ангажиментите към други държави в доставките на енергия. В Румъния те са 38%, докато в Испания и Полша са 76%.

Същевременно само 24% от анкетираните българи одобряват отказа от политики, на които Русия се противопоставя, като например разширяването на НАТО, за да бъдат осигурени газови доставки. Това е най-ниският процент от всички страни, влезли в допитването. Той е близък обаче до процента в останалите страни от Централна и Източна Европа – 28%, и САЩ – 26%. В Западна Европа близо всеки втори (41%) одобрява подобна сделка.

Вътрешният живот на Русия не ни бърка особено

Топлите българо-руски чувства се потвърждават и при оценяването на вътрешните процеси в Русия. Едва един от трима българи (33%) посочва, че е загрижен от отслабването на демокрацията в Русия. За сравнение 78% от германците са притеснени от негативните процеси в страната на Владимир Путин и Дмитрий Медведев.

Недоволството, свързано с начина, по който Москва третира съседите си, се е увеличило във всички страни, включени в изследването. Това обаче притеснява повече Запада (69%), отколкото страните от ЦИЕ (63%). Отново българите са най-толерантни към руската външна политика – само 40% не я одобряват. Българите са също и най-малко разтревожени от руската роля в доставките на оръжие за Близкия Изток.

В същото време всеки трети у нас (30%) смята, че светът се нуждае от силната лидерска роля на САЩ. Този процент е по-нисък само в Турция – 15%. В Румъния е 54%, а във Великобритания – 64%.

72% от анкетираните българи одобряват външната политика на новия американски президент Барак Обама. В Румъния одобрението е на 58% от анкетираните, а в Турция – 50%.

Климатичните промени – проблем на фирмите, според българите

Почти всички българи (90%) декларират, че са разтревожени от финансовата криза, а три четвърти (74%) - че са персонално засегнати от нея. За сравнение едва 20% от холандците и 42% от французите посочват личната си засегнатост от кризата.

Нищожна част от българите (7%) са отговорили, че държавата ни харчи твърде много, за да се справи с икономическата криза. В анкетата само словаците са дали по-нисък резултат.

Що се отнася до проблемите с климата, по-малко от половината българи са "много загрижени" от промените. В същото време те дават и най-високия резултат (82%) на смятащи, че борбата с отрицателния ефект от човешката дейност е задължение на фирмите, а не на обикновените граждани, от които се очаква да променят начина си на живот, за да спасят планетата.

Споделяне

Още по темата

Още от България

Какво очаквате от президента Радев през неговия втори мандат?