Българите са най-недоволни, нещастни и подозрителни към ближния

Българите са най-недоволни, нещастни и подозрителни към ближния

Българите поставят своеобразен рекорд по усещането си за бедност, неудовлетвореност, недоверчивост и липса на самокритичност сред страните от ЕС. Това показват резултатите от Европейско социално изследване (ESS), в което за трета поредна година е включена България. Данните от изследването бяха представени пред медии от консорциума "ESS-Bulgaria", в който влизат социолози и преподаватели.

Изследването, чиято цел е да изследва нагласите и ценностите на хората в Европа, се прави по единна методика на всеки две години в европейските страни. У нас то е направено в края на 2006 и началото на 2007 г. сред 1400 българи в 200 населени места чрез пряко интервю. Изследването е проведено в 20 европейски страни.

На дъното сме по удовлетвореност от живота си

По отношение на жизнения стандарт в скала от 0 до 10, където 0 е "напълно неудовлетворени", а 10 - "напълно удовлетворени", България е с 3.7 пункта - най-ниската стойност за всички 20 страни. Преди българите с 5.5 пункта са румънците, с 5.8 пункта са естонците, а в края на скалата са жителите на скандинавските страни с по над 7.5 пункта. Най-ниска е и удовлетвореността ни от живота като цяло – 4.7 пункта. По този показател Румъния отново е преди България - с 5.8 пункта.

Доверието към държавата – "сигнално ниско", повече вярваме на ЕС

Доверието към държавните институции и съдебната система в България е сигнално ниско, посочи националният координатор на проекта за България доц. Лилия Димова от Агенцията за социални анализи (АСА). Доверието на българите в политиците по скалата между 0 и 10, където 0 е "никакво доверие", а 10 - "пълно доверие", е само 1.8 пункта, към съдебната система – 2.4 пункта, към парламента – 2.2 пункта. Тези показатели са най-ниски за включените в изследването страни.

За сметка на това българите имат сравнително високо доверие в европейските институции, докато при скандинавските страни то е по-ниско за сметка на високото доверие в националните институции, посочи Лилия Димова.

Подозрителни сме към ближния

Според изследването българите се оказват най-недоверчивата нация и към хората като цяло – анкетираните са дали само 3.3 пункта на доверие, а в Дания доверието към околните е 7 пункта.

Богатството е най-важно за една трета от българите

36.5% от анкетираните смятат богатството и лукса за особено важни за отделния човек. По този показател България се доближава до новите страни членки като Унгария, Полша, Естония. Най-важно е богатството за румънците – две трети от тях или 65.7% от анкетираните там му отдават първостепенно значение.

В България е най-ниска от всички изследвани страни и удовлетвореността от състоянието на икономиката - само 2.6 пункта, а в скандинавските страни тя достига 7.6 пункта. Същите са показателите и по отношение на удовлетвореността от здравеопазването и от управлението на страната.

Най-големият страх на българина – как ще живее на старини

Най-големият страх на българите е за живота им на старини. Безпокойството за това достига у нас 7.3 пункта, а в Дания то е 3.5 пункта. Докато жителите на скандинавските държави обаче смятат, че отделният човек трябва сам да се погрижи за осигуряването на живота си на старини, то в нагласите на българите тази роля е възложена на държавата.

Всеки четвърти у нас има високо мнение за себе си

Относително висока е самооценката на българина – 72.4% или три четвърти от анкетираните се самооценяват положително, а най-самокритични са французите, при които всеки втори (или 54.6%) гледа положително на себе си.

Изследването поставя България на средно място по отношение на увереността на хората, че са уважавани от околните. По средата в сравнение с останалите държави от изследването е България и по отношение на приятелствата на хората с околните и близостта със съседите.

Висок е процентът на българите, които смятат, че е важно да се спазват традициите, религиозните и семейните обичаи – 89% от анкетираните отговарят положително.

Сънародниците – най-нещастни в Европа

Българите в сравнително най-малка степен се чувстват щастливи сравнено с жителите на европейските държави, показват още резултатите от изследването. В скалата от 0 до 10 българите са с 5.2 пункта, докато щастието в Швейцария и в Дания е близо до горния край на скалата - над 8 пункта.

Българите са умерени оптимисти, наравно с французите, словаците, поляците, португалците и белгийците – 59.6% от анкетираните са отговорили, че са оптимисти за собственото си бъдеще, посочи Лилия Димова.

Според члена на консорциума "ESS-Bulgaria" проф. Николай Тилкиджиев, неудовлетвореността на българина от живота му не е толкова психологическа черта, колкото е обективно обусловена - от най-ниските минимални заплати в ЕС и от най-ниския БВП. Условията на живот в България са едни от най-трудните в Европа и това поражда неудовлетвореността и недоверието към институциите, смята той.

Още от България

Проявите на расизъм на националния стадион бяха: