Българите са най-нещастни в Европа

Северните народи са най-щастливите европейци, докато най-малко щастливи са на Балканите, сочи ново изследване в ЕС за живота в отделните страни, цитирано от EUоbserver. Според класацията най-щастливи са датчаните, следвани от шведите, финландците и норвежците. Българите са на последно място, като преди тях са само македонците.

Проучването е осъществено от базираната в Дъблин социологическа агенция Eurofound и обхваща всички 27 страни членки, както и Норвегия и кандидатите за членство Турция, Хърватия и Македония.

Според проучването най-щастливи са датчаните, следвани от шведите и финландците.

Българите дават оценка 5 от възможни 10 точки за задоволството си от живота, а тяхното щастие се оценява с 5.8, което е най-ниската средна цифра за европейците, чието задоволство от живота е с оценка 7, а щастието – със 7.5

Румънците, които се присъединиха към ЕС заедно с България през 2007 г., са по-позитивни и задоволството им от живота е 6.5, а щастието си оценяват на 7.

Датчаните оценяват своето щастие на 8.3, а удовлетвореността – на 8.5

Сред страните, които станаха членове на ЕС през 2004 г., само малтийците се поставят сред десетте най-щастливи народи в Европа, докато португалците са най-нещастните от "старите" 15 държави заедно с Италия и Гърция.

Проучването показва, че като цяло гражданите от 15 -те стари страни членки и Норвегия са по-щастливи и по-доволни от живота в сравнение с новите партньори.

Гражданите на северните страни са най-оптимистично настроени, въпреки, че мнозинството от гражданите на ЕС също гледат положително на бъдещето на своите държави.

От друга страна, във Франция, Португалия, Италия, Чешката република, България, Унгария и Словакия такива оптимистични нагласи са изразили са по-малко от 50% от анкетираните.

Според директора на агенцията Йорма Карпинен, разделението в отговорите между анкетираните от "старите" и "новите" страни членки и кандидатките за членство, може да бъде обяснено както с различния им жизнен опит, така и с различните условия на живот.

"По-конкретно се оказва, че благоденствието в бившите социалистически страни варира значително в различните социални и демографски групи. Има големи несгоди, свързани с малките доходи и старите хора изглежда са по-склонни да се оплакват от своето положение", казва Карпинен.

За проучването са направени повече от 35 000 запитвания в 27-те страни членки на ЕС, в кандидатчленките Хърватия, Македония и Турция, плюс Норвегия от септември 2007 г. до февруари 2008 г., което е значително преди сегашните икономически трусове.