Българите са "за" АЕЦ, но не са много наясно с темата

Българите продължават да подкрепят масово ядрената енергетика, но съществена част от тях не са много наясно с детайлите около технологиите, функционирането на АЕЦ "Козлодуй" и как дейността ѝ се отразява на пазара, на цените и околната среда. Вероятно затова и също толкова много хора акцентират върху гарантиране на безопасността и надеждността на ядрените съоръжения. Резултатите са от представително проучване на агенция "Тренд", представено в сряда от Българския атомен форум ("Булатом") и интернет портала 3е-news.

От данните стана ясно, че 28 на сто напълно подкрепят ядрената енергетика, 38 на сто по-скоро я подкрепят, а 25 процента от запитаните не могат да преценят. Само 3 процента са изцяло против, а 7 процента по-скоро не одобряват атомните електроцентрали. Също така 61% от анкетираните смятат, че ползата от АЕЦ е, че гарантира енергийната сигурност на страната ни. 41 процента пък одобряват ядрената енергетика с аргумента, че износът на ток вкарва свежи пари в икономиката на страната. 34 на сто пък открояват като плюс устойчивите цени на АЕЦ, но 33 процента смятат, че остават нерешени проблемите с утилизацията на отработеното ядрено гориво. В същото време 74 процента от запитаните не са запознати с това, че с пари от приходите на ядрената централа в Козлодуй са покривани огромна част от компенсациите за предприятия, болници, училища и общини заради скъпия ток. Също толкова не са наясно и с екологичните показатели на ядрените технологии.

Около една втора от хората смятат, че държавата трябва да е едноличен собствени на ядрени проекти. Също толкова обаче са на мнение, че в АЕЦ може да се допуснат миноритарни акционери. Една пета от хората обаче нямат принципни позиции по ядрената тема. Според изследването на "Тренд" има групи хора, които реагират различно на въпросите и ако обсъждането на ядрената енергетика се вкара в контекста на позеленяването на отрасъла и намаляването на парниковите газове, към което съществен принос имат АЕЦ, темата може да стане много по-интересна за младите. В момента повечето от тях не се интересуват от ядрената енергетика и не са наясно със спецификите ѝ, но в същото време 4 процента – предимно млади хора, от запитаните посочват екологичността като предимство на атомните електроцентрали. Затова присъстващите на представянето се обединиха около тезата, че трябва да се говори повече по темата в социалните мрежи и по начин, който да е атрактивен за младите.

Големият процент (55%) на хората, които посочват безопасността като основно изискване към ядрените технологии, председателят на Булатом Богомил Манчев обясни с "насаждането в последните на страхове, че площадката за АЕЦ "Белене" е в сезимологична зона и заради инцидента с АЕЦ "Фукушима", която обаче не е заради земетресението, а заради това, че е била недостатъчна защита срещу водната вълна". Той даде пример със строената от "Росатом" АЕЦ "Аккую" в Турция, която се намира на 100 км от разрушителните земетресения и трусът от 7.8 по Рихтер по никакъв начин не се е отразил върху площадката, където изграждането продължава.

Според него именно новите АЕЦ ще позволят постигането на екоцелите на Европейската комисия. Посочи, че изхвърляните от 1 МВ инсталирана ядрена мощност въглеродни емисии за 10 кг, докаго при ВЕЗ са 13 кг за мегават, при слънчевите централи 23-26 кг, а при вятърните перки – 90 кг.

Директорът на "Електроенергийния системен оператор" Ангелин Цачев също се обяви в подкрепа на ядрените мощности като отбеляза, че разходите за присъединяването и управлението на потоците от тях в мрежата ще са по-малко в сравнение с инвестициите за включването на заявените над 35 хил. МВ нови възобновяеми енергийни източници и тяхното балансиране.

"15 години хитруваме за дерогация за въглищните централи и нищо не се направи на ниво беземисионни мощности", коментира още Манчев и призова за ядрено съдружие на България със САЩ и Франция.

Според него закупеното руско оборудване за замразения проект за АЕЦ "Белене", който заради западните санкции срещу Русия вече не може да се реализира с "Росатом", може да се завърши с Франция. Това може да стане по схемата с междудържавно споразумение и възлагане на проекта на "Електрисите де Франс", която със своята дъщерна компания "Фраматом" да осигури свежото ядрено гориво, което е същото като руското, турбини и електронно оборудване за реакторите. Припомни, че "Фраматом" и "Сименс" трябваше да осигурят голяма част от оборудването за АЕЦ "Белене" като подизпълнители на "Росатом" и тяхното участие за завършване на проекта остава възможно.

По думите му за целта обаче държавата трябва да поеме изцяло проектаза АЕЦ "Белене", тъй като НЕК е собственик на оборудването, но не и върху интелектуалната му собственост, което означава, че не може да го предостави на трета страна. Също така държавата трябва да поеме отговорността за евентуална ядрена щета, да се ренотифицира проектът пред Европейската комисия, както и да се преработи оценката за въздействия върху околната среда и да се извади ново разрешително за строеж, тъй като старото вече е изтекло.

Ако се започне работа по такъв план, АЕЦ "Белене" може да е готова до 2032 г., изчисли ядреният експерт. Според него от това, че последният опит за построяване на новата атомна централа се провали, държавата ни е пропуснала печалби за 10 млрд. евро в последните две години.

В същото време Манчев беше категоричен, че наличното оборудване за АЕЦ "Белене" няма на кого да бъде продадено. Такъв тип реактори "Росатом" в момента строи в Индия и Китай, но оборудването за там вече е изработено.

Малко преди това и министерството на енергетиката излезе с позиция, че служебното правителство няма намерение да продава на Украйна оборудване, купено от Русия за АЕЦ “Белене”.

"Във връзка с появилите се спекулации, че България ще дава на Украйна оборудването на АЕЦ “Белене”, министърът на енергетиката Росен Христов категорично заявява, че служебното правителство няма да взема никакви подобни решения“, се казва в съобщение на Министерството на енергетиката.

Росен Христов признава, че при разговори с представители на Украйна е бил проявен интерес от тяхна страна към оборудването за "Белене". Такъв тип решения могат да се взимат само и единствено от Народното събрание, отбелязва министърът.

“Смятам, че е важно да има прозрачност за разговорите от двустранните срещи, особено когато касаят важни стратегически проекти. В предложената визия за развитие на електроенергийния сектор служебното правителство предвижда изграждането на 4 нови ядрени мощности – 2 реактора на площадката на АЕЦ “Белене” и 2 в АЕЦ “Козлодуй”, заявява още министър Христов.