Българите са "за" закон за личния фалит, но без опрощаване на дългове

Мая Манолова предлага три вида несъстоятелност на физическите лица

Мая Манолова

Мнозинството от широката общественост и експертите у нас подкрепят създаването на закон за т. нар. личен фалит, за да се регулират по-рационално отношенията между кредитори и длъжници. "За" въвеждането на подобен институт са 82% от широката общественост, експертите и заинтересованите страни, сочи социологическо проучване, направено в периода от 15 февруари до 15 март 2018 г. от агенция "Глобал метрикс" по поръчка на Българския институт за правни инициативи.

Изследването бе представено в присъствието на омбудсмана Мая Манолова, която от своя страна разви концепцията си за евентуален закон за несъстоятелността на физическите лица. Миналата година покрай промените в Гражданския процесуален кодекс ГЕРБ внесе законови промени за въвеждане на 10-годишна абсолютна давност като алтернатива на личния фалит, но в крайна сметка партията се отказа от идеята си, защото тя не срещна подкрепата на научната общност.

България е единствената страна в ЕС, в която няма правна уредба на фалита на физически лица, посочи Манолова.

Подкрепата за опрощаване на дълговете е ниска

И макар евентуален закон за личния фалит да среща публична подкрепа, сред обществеността, експертите и заинтересованите страни има разминавания по ключови въпроси като например опрощаването на дълговете.

"И при гражданите, и при експертите основният акцент е създаване на по-строга нормативна уредба, която да има ефект, от една страна, в превенция на злоупотребите, а, от друга, да формира по-отговорно поведение", смятат от Българския институт за правни инициативи. Според организацията важната част от бъдещия закон е процедурата, която трябва да дава възможност на ново начало за длъжника – оздравителен план, преструктуриране на дълговете, така че част от тях да продължат да се плащат, възможност за законна работа, ограничаване на кредитирането за известен период от време и др.

В същото време подкрепата за опростяване на задължения е ниска и засяга тази част от тях, която е породена от допълнителни такси, наказателни лихви и др. Едва 36% от хората са съгласни част от дълговете да се опрощават, особено онези, свързани с наказателни такси. На същото мнение са само 27% от експертите. Въпреки това в концепцията на омбудсмана Мая Манолова е включено частично опрощаване на задълженията.

Малка част от интервюираните са съгласни с предложението на лица, които са изпаднали в личен фалит да бъдат предоставяни социални помощи, докато подобрят ситуацията си (20%), или да им бъде опростен остатъкът от дълга, който не може да бъде изплатен с наличното имущество (12%), показва още социологическото проучване. "Това е обяснимо, тъй като над 2/3 от българите смятат, че всеки човек трябва сам да се справя с изплащането на кредитите и дълговете си и приемат мерки, които да защитават длъжника и да му гарантират облекчена и справедлива процедура да изплати задълженията си, но не и специална социална подкрепа или опрощаване на дължимото", коментират от института за правни инициативи.

75% от експертите са на мнение, че някои хора биха злоупотребили с възможността за обявяване на личен фалит. На същото мнение са и около 67% от широката общественост.

Кой ще бъде засегнат от закона

Към момента 34% от българите имат някакъв кредит, сочи проучването на "Глобал метрикс". По-голямата част от тези кредити са потребителски – към банки (19%), кредитни карти (7%), покупки на лизинг (6%), стоков кредит (1%). Делът на ипотечните кредити е 4.2%, а на заемите от небанкови финансови институции – 4.6%. Заеми от близки и роднини имат 2.6%, а от частни лица – 0.7%.

Омбусманът Мая Манолова изнесе данни, според които просрочените заеми у нас са около 4.7 млрд. евро към края на 2017 г., а тези, при които закъснението е над 90 дни – 3.4 млрд. евро. Необслужваните потребителски кредити пък са на стойност 400 млн. евро. Според Централния кредитен регистър към средата на 2017 г. кредитополучателите у нас са 2 330 000 с общо 4 991 000 броя заеми от банки, фирми за бързи пари, лизинги.

България е в топ 4 в ЕС по необслужвани заеми, каза още Манолова. По думите ѝ 2.5 милиона българи или 35% от населението живеят в тежки материални лишения.

"Законодателство за несъстоятелността на физическите лица би било в интерес не само на длъжниците и техните семейства, то е в интерес и на кредиторите, обществото, българската държава и фиска. Ние сме свидетели как свръхзадлъжнялостта създава огромни проблеми от една страна на българските семейства - отнема перспективата пред тях, а от друга страна създава и огромни проблеми и на икономиката, като генерира един безкраен поток към сивия сектор и към Терминал 2", каза Манолова.

Омбудсманът предлага три вида личен фалит

Според концепцията на омбудсмана личният фалит трябва да е съдебна процедура пред окръжните съдилища. От нея трябва да могат да се възползват само добросъвестни лица. В концепцията на Манолова се предвижда частично или пълно опрощаване на задълженията.

Експертите на Мая Манолова предлагат с бъдещия Закон за свръхзадлъжнялостта на физическите лица да се въведат три вида личен фалит.

Първият е т.нар. производство по несъстоятелност с погасителен план. При този случай длъжникът има месечни доходи, надвишаващи несеквестируемия минимум. Процедурата включва план за погасяване на дълговете, който предвижда плащане на поне половината от обезпечените и от необезпечените вземания за период от 3 до 5 години. Длъжникът ще може да разчита на частично опрощаване на дълговете, ако спазва договорките. Планът ще се приема от кредиторите и ще се одобрява от съда. При неизпълнение на договора се пристъпва към принудително изпълнение.

Втората процедура е обявяване на фалит с ликвидация. Тя ще се прилага за случаи, в които длъжникът няма месечни доходи, надвишаващи несеквестируемия минимум. При нея се установява наличното му имущество с изключение на несеквестируемите вещи, което впоследствие се осребрява, а полученото се разпределя между кредиторите. При изрична воля на длъжника може да се продава и несеквестируемото му имущество. Предвижда се и частично опрощаване на задължения, ако след осребряването за период от 3 до 5 години той плаща месечно посочена от съда сума.

Третият вид несъстоятелност е за физически лица, които нямат доходи и имущество. При нея съдът просто обявява несъстоятелността и вписва лицето в публичен регистър. Ако в период от 10 години се открие имущество, или човекът придобие такова, както и доходи, производството продължава по един от първите два вида процедури – с погасителен план или ликвидация. Това може да стане както по молба на длъжника, така и по искане на негови кредитори. След 10 години по молба на длъжника съдът обявява задълженията му за погасени.

От личния фалит ще могат да се ползват всички физическите лица, включително предприемачи. Това са всички самоосигуряващи, упражняващите свободна професия или друга икономическа дейност, подлежаща на облагане и различна от качеството на търговец.

От тази процедура могат да се възползват и гражданите на държави от ЕС, които са се установили у нас за срок по-дълъг от 6 месеца, както и получилите разрешение за постоянно пребиваване.

Обявяването на личния фалит трябва да се удостовери от съд, който ще преценява всеки отделен случай според вида на задълженията, произхода им, периода на неизпълнение, поведението на длъжника и опитите му да плати. На тези процедури ще имат право само "добросъвестни" длъжници. Това са хора, които не са се поставили умишлено в това състояние и не са се разпореждали със свое значително имущество в определен период преди да се обявят във фалит. Друго условие е длъжникът да не е съден за злоупотреба с доверие, престъпление срещу кредиторите или срещу финансовата, данъчната или осигурителната системи.

В концепцията се предлага съдът да не разглежда молбата за фалит, ако длъжникът е укрил имущество и не е посочил кредиторите си. Няма да може да се обявява фалит повече от веднъж на пет години. Процедурата няма да се прилага и в случай на временни затруднения или ако дългът е по-малък от пет минимални работни заплати – 2550 лв в момента.

За всички, които са подали молба за обявяване в несъстоятелност, ще се води електронен и общодостъпен регистър, който може да е надграждане на търговския.

Хората попадат в задлъжнялост заради ниските доходи

Най-много закъснения в изплащането на кредити има към фирмите за бързи пари, сочи още социологическото проучване. На следващо място са забавянията при изплащане на заеми от близки и приятели (44%) и лизинг (42%). Най-нисък е делът на забава при ипотечните кредити (24%).

Основните причини за изпадане в продължителна задлъжнялост са, че лицето е останало без работа, възникнали са му други по-спешни разходи, внезапно заболяване (5%) или влошаване на бизнеса (2%).

Около 2.2% от хората, които са забавили плащания, не са успели да се справят и заявяват, че банката или кредиторът са взели имуществото им – това са приблизително около 6600 човека.

Приблизително 0.5% от българите са имали личен опит с неуспешно изплащане на кредит, при което са загубили свое имущество – жилище, кола или имот. Всеки четвърти обаче има в своето обкръжение хора, които са попаднали в същата ситуация.

Основните фактори за изпадане в задлъжнялост според анкетираните са резките обрати в икономическата конюнктура и промени в бизнес средата, както и ниските доходи, които често са причина кредити да се теглят за покриване на належащи нужди и издръжка, а не за луксозни или ненужни покупки. Много по-рядко се смята, че е налице безотговорно поведение на кредитополучателите.

Още от Бизнес

Защо бившият шеф на КПКОНПИ става консул?