Българите се страхуват от приемането на еврото и са изморени от избори

Българите осъзнават ползите от влизането в Еврозоната, но се страхуват от възможното повишаване на цените. Това показва социологическото проучване на “Алфа рисърч“ и Нова телевизия. Изследването е проведено от 12 до 22 юни между 1024 души.

“Общо 48% от участниците в изследването смятат, че България не може да се развива равностойно с другите страни от ЕС, ако не влезе в Еврозоната, но има страх от повишаването на цените. Това може да се обобщи така - имаме желание за приемане на еврото, но не желаем да платим цената“, коментира социологът Боряна Димитрова.

Този страх се изразява и в резултатите. Докато близо половината българи осъзнават ползите от приемането на еврото, то едва 32% подкрепят въвеждането му, а 45% са “против“.

В същото време 50% от хората желаят влизането в шенгенското пространство срещу само 23% “против“.

Според Боряна Димитрова сред българите има положителна промяна в нагласите за бъдещето на Европа. "Изборите в Холандия, Австрия и Франция зададоха ясна посока и обърнаха отношението. Сега има едно успокояване (сред хората – б.р.)", каза Димитрова.

Според нея в обществото има завръщане на сдържан оптимизъм за подобряване на личното благосъстояние. Общо 35% от участниците в изследване смятат да почиват в България през лятото, в чужбина на почивка и екскурзия ще ходят 11%, общо 9% планират среща с близки хора, живеещи зад граница. На музикални фестивали ще ходят 7%, а с по-активен спорт планират да занимават 4%.

Планове за малки ремонти имат 14% от хората, а големи ремонти ще правят 5%. Със селскостопанска работа ще се занимават 18 процента от анкетираните.

Под 1% смятат да използват лятото за повишаване на своята квалификация. По това българите рязко се различават от останалите европейци, коментира Боряна Димитрова.

Умора от избори

Изследването на “Алфа рисърч“ улавя умора в обществото от политическата нестабилност. “Хората се умориха от няколко предсрочни избори, от протести. Те поставят на първо място способността на политиците да поставят ясни цели и да дават конкретни решения“, каза Димитрова.

Новият президент по традиция започва дейността си с високи нива на обществено доверие, а парламентът отбелязва спад с 18% на неодобрението от българите, показва още проучването на "Алфа Рисърч".

Данните показват 57% одобрение на действията на президента и едва 12% неодобрение. Общо 31% от хората още не са определили отношението си към държавния глава.

15% от анкетираните дават положителна оценка на работата на парламента, срещу 39 отрицателна. Миналият парламент приключи работа с 57% обществено недоверие.

Ножицата между ГЕРБ и БСП се запазва

Изследователите отчитат, че близо три месеца след предсрочните парламентарни избори, ГЕРБ запазва устойчива електорална преднина пред БСП. Подкрепа за управляващите заявяват 25.7% от пълнолетните жители на страната, а над 32% е личният рейтинг на премиера и лидер на партията Бойко Борисов. Управляващите печелят симпатиите на младите и средното поколение в градовете.

Неуспехът на БСП да спечели предсрочните избори и проявилите се вътрешно-партийни напрежения стопираха електоралния подем на социалистите, получен след президентския вот. Те успяват да запазят подкрепата на 19.6%, а председателят им Корнелия Нинова – на 27% от българите, но за разлика от края на миналата година не разширяват влиянието си сред обществото.

Двете партии запазват съотношението си от парламентарните избори. Тогава ГЕРБ спечели 33,54% от гласовете, а БСП - 27.93%.

"Обединени патриоти" привличат 6.3% от избирателите, но отношението към лидерите им е силно противоречиво. Най-одобряван е лидерът на ВМРО Красимир Каракачанов (28% одобрение), значително по-нисък е рейтингът на Валери Симеонов (13%) и Волен Сидеров (7%).

ДПС запазва устойчивите си позиции от 5.2% електорална подкрепа. Толкова е подкрепата и на лидера на формацията Мустафа Карадайъ.

"Воля" е парламентарно представената партия, чиито позиции вече започват да се разколебават. Без да регистрират рязък спад, доверието и в партията (3.7%), и в лидера ѝ Веселин Марешки (18%) плавно намаляват.

Подкрепата за по-малките десни формации – Реформаторски блок, "Да, България“, Нова Република – остава на равнището, което всяка от тях получи на последните избори. Склонни да гласуват за Реформаторския блок са 2.7% от пълнолетните жители на страната, за „Да, България“ – 1.5% и за Нова Република – 0.6%.

Новият кабинет на Борисов одобряван колкото стария

Месец след поемане на управлението коалиционното правителство между ГЕРБ и Обединените патриоти има одобрение от 23% срещу 33% неодобрение – равнище, аналогично на това, от което стартира и "Борисов 2".

Нормално за началото на един управленски мандат, значителна част (44%) от хората все още не могат да изразят мнение за работата на кабинета, поясняват от "Алфа рисърч".

Към момента отношението към него е силно повлияно от политическите симпатии: сред привържениците му се открояват избирателите на ГЕРБ, Обединените патриоти и частично – тези на Реформаторския блок. Сред най-ярките му противници са последователите на БСП и ДПС.

Мнозинството от министрите остават непознати за широката общественост. С най-висока популярност се ползва вицепремиерът Томислав Дончев, който освен, че привлича подкрепа от различни политически симпатизанти, бележи и своеобразен "рекорд" по ниска степен на неодобрение (едва 1.5%), съвършено нетипична за отношението към политиката и политическото у нас. С добри позиции са още Лиляна Павлова, Красен Кралев, Красимир Каракачанов, Николина Ангелкова.

Изключително слабо доверие към Цацаров и съдебната система

Изследователите измерват изключително слабо доверието в главния прокурор и съдебната система, което години наред гравитира около едни и същи ниска нива. Очевидно нито една от противостоящите страни не е успяла да убеди общественото мнение в своята кауза, в резултат на което се задълбочава усещането за липса на ефективно правосъдие и справедливост.

Интересна динамика е налице в отношението към полицията, доверието към която нараства с почти 10 на сто в сравнение с края на миналата година. Предвид силната поляризация на общественото мнение към нейната дейност, обаче, е още рано да се говори за обръщане на тенденцията.