Българите скептични, че по-висока вноска ще подобри здравеопазването

Българите скептични, че по-висока вноска ще подобри здравеопазването

Много българи смятат, че липсва контрол над средствата в здравеопазването и не са убедени, че ако плащат по-високи здравни вноски, ще получат по-добро обслужване. Това заяви в четвъртък социологът от "Алфа Рисърч" Боряна Димитрова по време на кръгла маса, посветена на здравните фондове и финансирането на здравните системи. Различни проучвания на "Алфа Рисърч" сочат, че хората не виждат смисъл да внасят повече за здраве или да се осигуряват на по-висока сума, при положение, че когато им се наложи да ползват здравни услуги, дават допълнително пари и на ръка.

Димитрова съобщи, че според последното проучване на агенцията 56% от хората са склонни да плащат повече, но в замяна на това очакват по-достъпно и качествено здравеопазване. 36% обаче не са съгласни да дават повече пари и то именно заради недоверие, че те ще отидат за подобряване на здравната система. Според Димитрова, недоволството от начина на обслужване в здравните заведения е много голямо.

Очаквано 380 000 изпаднаха от системата

Около 380 000 души са загубили здравно-осигурителните си права след промяната на законодателството и не могат да ползват безплатна медицинска помощ, съобщиха от НАП в четвъртък. От приходната агенция сигнализираха още преди месец, че тези хора са на път да загубят правата си, ако спешно не внесат поне част от дължимите си вноски. Все пак част от хората са се стреснали от възможността да останат без безплатно лечение.

За първите 20 дни на януари офисите на НАП са посетили около 50 000 граждани, които са направили проверка на здравно.осигурителния си статус.

Още

Проф. Григор Горчев, ректор на Медицинския университет в Плевен, цитира друго изследване, според което 60% от анкетираните искат във финансирането на здравните услуги да участват много фондове. Обратно на очакванията нито един лекар, участвал в проучването, не се е обявил "за" директното доплащане в болниците. Този вариант се подкрепя от 20% от анкетираните пациенти.

Различни проучвания сочат, че липсата на пари, високите разходи за лечение и липсата на цялостна стратегия за здравеопазването са основните проблеми в сферата, според хората.

Във Франция държавата поема повече от 75% от здравните разходи за пациента, съобщи посланикът на Франция у нас Етиен дьо Понсен, под чийто патронаж се проведе кръглата маса. За сравнение, у нас между 65% и 68% от разходите са от здравни вноски.

Във Франция се отделя 11% от БВП за здравеопазване, което се равнява на 220 млрд. евро, съобщи проф. Клод льо Пен, водещ икономист в сферата на здравеопазването. "Във Франция има около 63 млн. души и всички те са обхванати от държавното осигуряване, дори нелегалните емигранти. За 4 млн. социално слаби държавата плаща осигуровки в частни фондове. Държавата поема около 67% от амбулаторното лечение и 92% от болничното лечение", обясни той.

Льо Пен каза още, че във Франция това, което не се поема от държавата, става пазар за частния сектор на застрахователните дружества. По думите му обаче за момента все още не може една услуга да бъде изцяло прехвърлена в ръцете на частните дружества. Той посочи, че Франция постоянно има дефицит в здравеопазването, но в условия на криза не може да се мисли за вдигането на данъците.

Шарл Етиен де Сидрак, директор в застрахователната компания "Акса", каза, че за 2009 г. дефицитът във френското обществено здравеопазване е 20 млрд. евро, а през 2010 г. се очаква да достигне 30 млрд. евро.

Още по темата
Още от България

Адекватни ли са мерките за кризите с водата и боклука?