Българите смятат безработицата за най-голям проблем

Безработицата се приема като най-сериозния проблем от българите, а икономическата обстановка в страната е изместила от актуалния дневен ред на обществото корупцията и организираната престъпност. Това показва социологическо проучване на "G consulting", представено в петък от социолога Живко Георгиев. Изследването е направено по поръчка на евродепутата от БСП Кристиян Вигенин.

На първо място в топ 10 на проблемите в България 62% от хората поставят липсата на работни места. Далеч назад на второ място е корупцията с 29%. Общо 7 от 10-те позиции са заети с икономическа проблематика. Българите отчитат още ниските доходи (24%), безпаричието (22%), финансовата криза (13%), слабото производство и малките пенсии (9%), както и ръста на цените (8%).

"Широката публиката вече оценява решаването на конкретни икономически проблеми. Управляващите доказаха, че относително добре се справят с корупцията и престъпността, но ги очаква друго", коментира социологът. Сериозни проблеми остават здравеопазването (20%) и битовата престъпност (17%).

"Има високо равнище на тревожност. Най-големият срив на оптимизма се забелязва в онази прослойка, която през 2008 година бяхме готови да обявим за новата средна класа. Това са предимно младите образовани хора и дребният бизнес. Те най-сериозно преживяват срива, защото нямат опит с кризите. По-старото поколение вече е експерт по оцеляване", заяви Живко Георгиев.

Общо 49% от хората оценяват икономическата ситуация в страната като "лоша" срещу 26% с оценка "средна" и 3% с оценка "добра". Други 19% считат, че нещата са "много лоши". Георгиев направи уточнението, че тези нагласи са изказани през летния период, когато по принцип социологическите изследвания засичат по-оптимистично отношение към случващото се.

В същото време обаче 5% от участниците в изследването считат, че ситуацията в страната се е "подобрила решително". Други 47% обявяват, че "има позитивни промени", но те не са ги засегнали пряко, 29% считат, че "нищо не се е променило", а 16% обявяват ситуацията за "влошена".

Подкрепата за ГЕРБ е спаднала от 50% в средата на миналата година до 31-33% в момента. БСП от 9% е достигнала до 14-15%, но не расте над тези равнища. ДПС регистрират 6-7%, а "Атака" и "Синята коалиция" са с по 3 процента.

"Има усещане, че се изпаряват надежди, както при управляващите, така и при опозицията, защото и там не кипи от идеи. Фабриката за надежди не работи. Хората все още не възприемат ГЕРБ за виновни, но вече ги товарят с конкретни отговорности", обясни Георгиев. Според него причината управляващите да не бъдат винени е, че хората нямат друга алтернатива.

В същото време българите продължават да възприемат положително членството в ЕС, но гледат значително "по-трезво" на него. "ЕС се възприема като буфер. Хората считат, че членството ще ни предпази от потъване, но в същото време няма да ни помогне да се оправим", заяви Георгиев.

Като най-голяма ценност се възприема свободата на пътувания и образованието в Европа, а на второ място с еднаква тежест се приемат европейските фондове и контролът върху тяхното разходване. "Българите приемат еднакво добре и моркова, и тоягата. ЕС се възприема като своеобразен гарант. В този смисъл хората вече са овластили европейските институции и имат очаквания от тях", каза социологът.

Най-сериозно позитивно влияние на ЕС върху България се вижда в борбата с престъпността, защитата на потребителите, намаляването на корупцията, опазването на околната среда, издигане на ролята на България по света и националната сигурност. Като отрицателно се определя влиянието в областта на енергетиката. Георгиев обясни това с негативните реакции около закриването на блоковете на АЕЦ "Козлодуй".

На този фон обаче българските евродепутати и особено тези от ГЕРБ не са достатъчно разпознаваеми. Едва 14% от избирателите на ГЕРБ могат да посочат поне един от петимата евродепутати на тази партия. В същото време те разпознават водещите лица на другите представени в Европейския парламент български формации.

Най-разпознаваемите лица са на Надежда Нейнски (Синята коалиция), Антония Първанова (НДСВ) и Ивайло Калфин (БСП). Сред десетте най-познати български евродепутати няма нито един от ГЕРБ.

"Това не е толкова проблем на самите евродепутати, колкото на партийната политика на ГЕРБ. Издигат се пиедестал 2-3 публични фигури, а останалите остават в сянка. Това е лоша политика, обидно е за избирателите и може да изиграе лоша шега на управляващите", заяви Георгиев.

Споделяне
Още по темата
Още от България