Българите смятат, че гърците трябва да затягат коланите и виновни за кризата са политиците им

Прекалените икономии не са вредни за Гърция, смятат близо половината българи. Това показват данните от ежемесечната изследователска програма на "Галъп интернешънъл" от август, получени чрез пряко интервю сред 1010 пълнолетни българи в цялата страна. 48% от участниците в изследването не са съгласни с твърдението, че строгите икономии вредят на южната ни съседка, а 21% подкрепят тази теза. "Това е още едно доказателство, че според българите Гърция трябва преди всичко да "стяга коланите", коментират от "Галъп".

Обществото у нас все пак не стига до крайности. Показват го мненията по твърдението "Гърция трябва да бъде оставена да фалира, защото не се съобразява с Европейския съюз". В отговорите личи закономерно объркване и те са поделени между "да", "не" и "не знам" – съответно 35%, 37% и 28%.

Българите обаче са категорични, че дълговете на Гърция не трябва да се опрощават – 71% смятат, че тя трябва да си плати всичко изхарчено, като само 11% подкрепят "подстрижка" на дълга. Още по-твърдо е убеждението, че България не трябва да помага финансово на Гърция. Против са 86% от пълнолетните българи.

Кой е виновен?

Българското общество намира вина за гръцката криза както на различни нива в Гърция, така и сред кредиторите ѝ. Постигнатият през юли пробив в преговорите за трета спасителна програма явно е оставил българите с впечатлението, че по-скоро гръцкото правителство печели от ситуацията – малко под 40% от хората избират тази опция, 24% смятат, че печеливши са и Гърция, и онези, които я кредитират, а 13% смятат, че в крайна сметка печеливши са кредиторите.

Хората с по-високо образование и стандарт на живот виждат по-усложнена картина, по-умерени са в мненията си и намират ползи и за кредиторите на Гърция. Но като цяло явно е останало усещането по-скоро за надмощие на гръцкия интерес. Това вероятно се дължи на факта, че беше постигната сделка след проведения преди това референдум, който показа ярка обществена съпротива срещу кредиторите. Картината на мненията на българите е с много нюанси, а ¼ от запитаните признават, че не могат да преценят.

60% споделят мнението, че Гърция има проблеми, защото гърците не работят достатъчно. 21% не са съгласни, а останалите се колебаят. Същевременно, близо 70% са съгласи, че онези, които са давали заеми на Гърция, носят основна вина, а 14% не са съгласни. Най-безусловно съгласие предизвиква твърдението "Основният виновник за проблемите в Гърция са политиците там" – 75% от българите са съгласни, а само 9% не са.

"Усреднените" от "Галъп" отговори показват, че българите явно намират вина в различни степени и сред самите гърци, и сред политическия им елит, и сред кредиторите. Внушителен дял от близо 50% от попитаните казват "да" и на трите твърдения.

Перспективи

Въпреки че повечето хора намират, че гръцкото правителство е печелившо от сделката, то 43% смятат, че положението в Гърция в бъдеще ще се влошава, а 21%, че ще се подобрява. Повече от 2/3 обаче признават, че не знаят. Прави впечатление, че хората с по-нисък образователен и материален статус са и по-големи песимисти за Гърция. Според авторите на изследването е възможно в случая да се намесва и често срещаният в такива ситуации инерционен скептицизъм, съчетан с недоверие към елитите, който се проявява най-болезнено при най-уязвимите групи на обществото.

Защита на подобна теза проличава и по отношението на твърдението "Има опасност в България да има криза като в Гърция". По-ниските социални слоеве отговарят с повече страх. Съществена роля в случая изиграват не толкова доходите и образованието, колкото партийната принадлежност, като привържениците на ГЕРБ в по-голямата си част очаквано отхвърлят опасността от подобна криза у нас.

Вероятно постигнатото облекчаване на ситуацията в Гърция е поуспокоило и страховете у нас. През август на практика са еднакви дяловете на положителни (37%) и отрицателни (38%) отговори на твърдението "Има опасност в България да има криза като в Гърция". През май 2015 г. 45% се съгласяваха с това твърдение срещу 31% несъгласни.

Кризата в Гърция обаче подклажда страхове и несигурност и по отношение на Европа като цяло. Темата е сравнително далечна и експертна, но е достатъчно показателен фактът, че 57% от пълнолетните българи са съгласни с твърдението "Проблемите на Гърция показват, че в Европейския съюз има сериозна криза". Българите не са особено въодушевени и от евентуално присъединяване към еврозоната. Твърдението "Добре би било България да премине към еврото" среща несъгласие сред 53% от българите, а само 17% са съгласни.