Българо-гръцката газова връзка ще се захранва от ТАП и още десетина доставчика

Трансадриатическият газопровод ще захранва с азерски газ българо-гръцката газова връзка, а други десет кандидати да доставят синьо гориво за страната ни са одобрени предварително, но подлежат на допълнителна пресявка за бъдещо сключване на търговски договори.

Споразумение за свързване на Трансадриатическия газопровод (Transаdriatic рipeline -TAP) с интерконектора между България и Гърция в близост до гръцкия град Комотини е било подписано между компаниите "Транс Адриатик Пайплайн" (ТАП), която реализира едноименния тръбопровод, и "Ай Си Джи Би", изграждаща българо-гръцката връзка.

Адаптирането на българо-гръцката газова връзка към ТАП бе очаквано, след като този проект бе избран да доставя в Европа газ от каспийското находище "Шах Дениз ІІ" през Турция, Гърция и Италия след 2019 г.

Чрез свързването с българо-гръцкия интерконектор страната ни ще може да ползва договорения от "Булгаргаз" 1 млрд. куб. м. азерски газ. Отделно през връзката ще може да се доставя газ от "Шах Дениз ІІ" през територията на България до Югоизточна Европа, посочва търговският директор на ТАП Люц Ландвехр в съобщение до медиите, разпространено във вторник.

След подписването на меморандума за разбирателство и сътрудничество между TAП и "Ай Си Джи Би"двете компании ще обменят данни за техническите изисквания на двата проекта и ще обсъдят най-добрите практики за реализацията на тръбопроводите, посочват още от ТАП.

Проектът ТАП се движи от консорциум на германската “Е.ОН Рургаз“ (Е.ON Ruhrgaz), норвежката “Статойл“ (Statojl) и базираната в Швейцария “Акспо груп“ (Axpo group). Миналата година консорциумът "Шах Дениз ІІ" получи право да придобие 50 на сто от тръбопровода при избор на трасето за доставка на добивания от него газ.

В "Ай Си Джи Би" по 50 на сто държат "Българският енергиен холдинг" и гръцко-италианското дружество "Ай Джи Ай Посейдон".

По план реализираната от смесената компания газова връзка от Стара Загора през Хасково до Комотини трябва да е готова в началото на 2016 г. и основните притеснения на българското министерство на икономиката и енергетиката бяха, че четири години тръбата ще остане празна, докато започнат доставките на азерски газ. Затова "Ай Си Джи Би" проведе през миналата година пазарен тест на интерконектора – т.нар. open season, в който са участвали 11 компании.

Десет от тях са допуснати до следващия етап за подаване на обвързващи оферти за запълване на капацитета, който ще е 3 млрд. куб. м годишно с възможност за увеличаване до 5 млрд. куб. м, ако това е икономически обосновано и се подобрят и рехабилитират мрежите на България и Гърция. Неговото провеждане обаче е отложено до вземането на окончателното инвестиционно решение и одобряването на финансовия модел на газовата връзка, обясни пред Mediapool бившият регионален министър Асен Гагаузов, който в средата на декември 2013 г., бе назначен за член на борда на "Ай Си Джи Би".

Най-късно до края на юли 2014 г. се очаква да се вземе окончателното инвестиционно решение за гръцката газова връзка, след което ще се обяви търг за изпълнител на проекта и за доставка на суровини за изграждането на газопровода, обясни Гагаузов. Тогава ще стане ясна и цената на газопровода, която засега се очертава 220-230 млн. евро, допълни той. Все още не е ясно каква част от тази сума ще бъде осигурена от двамата инвеститори в проекта и каква сума ще бъде взета като заем от Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР).

Първоначалните планове бяха 30 процента от цената на връзката да се поеме от двамата акционери, които да вложат собствени средства, а 70 процента да са от привлечен на заем капитал. По думите на Гагаузов обаче е възможно да има промени във финансовия модел "според финансовите възможности на инвеститорите". Според него при всички положения ще е нужна държавна гаранция за заема от ЕБВР.

Паралелно се провежда и процедура по набиране на бъдещи купувачи на доставяния през връзката газ. Вече 5-6 български компании били заявили интерес да ползват суровина от интерконектора. Това е много важно за осигуряването на кредита за строежа на връзката и условията на вземането му, допълва Гагаузов.

Той посочи още, че в ход са отчуждителните процедури на терените, през които ще минава съоръжението. Средствата за тях обаче нямало да са много, тъй като става въпрос само за около 60 дка.

Очакванията са реалният строеж на интерконектора да започне в края на тази или началото на следващата година и той да бъде пуснат в експлоатация в началото на 2016 г.