Българска компания е нарушила европейските санкции срещу Крим

Българската компания "Булмаркет шипинг" е нарушила режима на европейските санкциите срещу Крим, съобщи украинският сайт BSNews, цитиран от в. "Капитал".

Корабите на компанията "Поларис" и "Бриз" са акoстирали на пристанището в Керч на няколко пъти, последния на 4 август 2015 г., за да натоварят пропан-бутан, който е с произход от Русия. Обект на ембарго от Европейския съюз са всички стоки с произход в Крим, както и техните трансфер, внос, продажба.

Отделно от това ЕС наложи санкции към отделни лица и компании, чиито активи в страните от евросъюза са замразени. В разширен списък на лица, образувания и органи, за които се прилагат ограничителни мерки от ЕС, през юли 2014 г. е добавено и Държавно предприятие "Керченско морско търговско пристанище". Това се случва, след като през март същата година кримските "власти" национализират някои дружества, собственост на украинските министерства на инфраструктурата и на селското стопанство.

Станко Станков, управител на "Булмаркет", казва пред "Капитал Daily", че не се притеснява от евентуални санкции. На основата на обяснения, които е получил, той твърди, че за корабите, които влизат в Керч, има проблем, само ако после влязат в украинско пристанище. "Не само нашите кораби са били в Керч, за този период имаше поне петнадесет италиански и гръцки танкера", казва Станков. "Какво трябваше да направим, да нарежем корабите на скраб и да уволним работниците ли?", казва той.

Управителят на "Булмаркет" допълва, че неговата фирма няма отношения с Държавно предприятие "Керченско морско търговско пристанище", което е санкционирано, а с два частни терминала - ЮВАС и АЕГАЗ, откъдето товарят пропан-бутан с руски, а не с кримски произход.

Случаят е интересен, тъй като показва колко сложно е всъщност интерпретирането на наложените от ЕС санкции на Русия.

От дипломатическата служба на ЕС отказаха да обяснят какви мерки трябва да бъдат предприети, тъй като това е в отговорностите на националните власти. От друг източник в Брюксел обаче неофициално коментирали за "Капитал Daily", че замразяването на активите "ясно означава, че там бизнес не може да се прави".

Точно по същия начин България в началото на миналата година поиска строителят на газопровода "Южен поток" "Стройтрансгаз" (в забранителния списък) да бъде заменен от "Газпром" от друга фирма.

Станков обяснява, че от Морска администрация са получили само две писма, които препращат становища от независимите профсъюзи на Украйна и на украинското консулство у нас. В тях обаче е нямало указания.

На 29 юли миналата година от Министерството на икономиката и енергетика са пуснали "Информационна бележка към европейските бизнес оператори, действащи или инвестиращи в Крим/Севастопол". В бележката обаче изрично е посочено, че тя не е правен съвет и не може да се тълкува като насоки, препоръки или становището на Европейската комисия.

Ако се окаже, че има нарушение на санкциите, то спрямо съответната компания може да се приложи Наказателният кодекс в частта му за митническите престъпления, уточниха от Министерството на външните работи.

"Ама каква контрабанда - товарим, идваме в България, обмитяваме и внасяме", казва Станков.

Mediapool се обърна с въпрос към Министерството на икономиката дали има български фирми, които нарушават ембаргото срещу Крим, но от ведомството обявиха, че "въпросът не е към нас". От агенция "Митници" пък обясниха, че не следят за спазването на ембаргото и препратиха въпроса към Министерството на икономиката. От Външно министерство засега не са отговорили на въпросите дали информацията на украинския сайт е потвърдена и какви действия следва да предприеме държавата.