Българска премиера за "Подчинение“ на Уелбек, разказващ религиозно-политически страхове

Корицата на романа на Уелбек "Подчинение"

Вече на българския пазар е най-новият роман на Мишел Уелбек "Подчинение“ (Soumission), чиято премиера във Франция съвпадна с кървавата атака срещу сатиричния седмичник "Шарли Ебдо“, последвана от серия атентати. Сред жертвите на терористичния акт е и приятелят на Уелбек - икономистът Бернар Мари, а на първа страница на тогавашния брой на  "Шарли Ебдо“ е карикатура на Уелбек с надпис "Предсказанията на маг Уелбек: "През 2015-ра беззъб ще остана. През 2022-а ще говея по Рамазана“.

След атентата Уелбек за седмица обитава дома на Жан-Луи Обер, изпълнител и автор на музиката на стиховете му. Мярката е взета по  молба на Парижката префектура която смята, че животът на Уелбек е застрашен. Дълбоко покрусен от убийството на приятеля си, Уелбек отменя всички срещи и събития около представянето на книгата и заминава за провинцията.

У нас "Подчинение" се издава от "Факел Експрес", което публикува и предишните четири книги на Уелбек. Книгата е преведена от френски от Александра Велева, която е и автор на послеписа. Редактор е Георги Борисов, а художник Кирил Златков

Според романа, през 2022 година след десетгодишното злополучно управление на социалиста Франсоа Оланд мюсюлманската политическа партия идва на власт по пътя на урните. Мохамед бен Абес е избран за президент на Франция. Последствията: "бруталното разпадане на системата, противопоставяща център-левицата на център-десницата“, която структурира "от незапомнени времена френския политически живот“. Тази победа не е в резултат на дълбоки социални брожения, нито на осъзнат народен бунт, а на дребни политикански сметки. Лишени от вдъхновяващи идеи, отказали се окончателно да управляват, ръководят, администрират, въздействат върху обществото, загубили доверието на избирателите, център-левицата и център-десницата не могат да предложат нищо по-обединяващо от най-страшния враг – Националния фронт на Марин Льо Пен. Начело на партията с най-много привърженици, Марин Льо Пен е върл защитник на суверенитета на Франция, на излизането на страната от еврозоната, на чистата нация, на Франция на французите. Мюсюлманското братство е на пръв поглед по-малката заплаха. Неговият председател Мохамед бен Абес, който прилича на "стар добродушен тунизийски квартален бакалин“, с реч "блага и упоителна“, е умерен, защитава "сдържано палестинската кауза и поддържа сърдечни отношения с еврейските религиозни власти“. След окончателното поражение на Съюза за народно движение на втория тур на президентските избори се състезават три партии: Социалистическата, Националният фронт и Мюсюлманското братство. Водят се преговори между социалистите и мюсюлманите, при които основният залог е националното образование. Учителите, университетските преподаватели и студентите са традиционно най-верните поддръжници на социалистите. За тях е огромен проблем да допуснат налагането на ислямско образование в държавните учебни заведения.

Що се отнася до Мюсюлманското братство, то е "особена партия: много от политическите залози са им едва ли не безразлични; и най-вече те не поставят икономиката в центъра на всичко. За тях най-важното са демографията и образованието; онази част от населението, която се отличава с най-висок коефициент на раждаемост и която успява да предаде ценностната си система, побеждава; за тях нещата са точно толкова прости, икономиката, та дори и геополитиката са само прах в очите: онзи, който контролира децата, контролира бъдещето, точка“. Компромисът е системното дублиране на образователния модел: републиканското образование остава непроменено, но с нищожен бюджет, успоредно се развива частното образование с равностойни дипломи и с огромни субсидии от петродолари.

Амбициите на Мохамед бен Абес не се ограничават във Франция, той е човек със закалката на Наполеон и мечтае за империя. Европа се разширява – Турция и Мароко, Ливан и Египет, след тях Тунис и Алжир – целта е халифатът.

Така постепенно, мирно и тихо за умореното население на Франция, а скоро и на Белгия, настъпва ерата на подчинението: подчинение на новите правила, които осигуряват спокойствие и ред, подчинение на жената на мъжа, висока раждаемост благодарение на значителни детски надбавки, подчинение на интелектуалния елит, носител по дефиниция на ценностите на европейската култура, подчинение на исляма като политика и като религия.
Като политика, защото ислямът под формата на идеология организира държавата и отхвърля модерния свят, рушейки традиционния обществен ред (полигамия, отнемане на човешките права, сред които най-вече правата на жената, и т.н.). Като религия, защото "едно общество не може да просъществува без религия, независимо каква“, както заявява Уелбек в едно от интервютата си по повод книгата. Защото нашата цивилизация е стигнала до стадий, в който обединяващите сили постепенно изчезват и светът става убийствено конкретен, объркан, изпълнен с врява и безумство, един гигантски екран, на който ни прожектират (кой?) с бясна скорост клипове. Изчезва основанието на повечето религии – символът, разказът за човечеството, митовете. Защото всичко, което ни се случва, има смисъл само ако препраща към нещо друго, ако е знак за нещо повече от това, което е.

В обширно интервю, публикувано в "Ла ревю де Дьо Монд“, Мишел Уелбек заявява: "Знаете ли, като се замисля над книгите си, бих казал, че първо констатирам, а след това правя прогнози, които обаче не са пророчества... Прогнозата в научната фантастика е трудно обяснима. Нека вземем един типичен пример: когато Оруел пише "1984“ през 1948-а в Англия, той съвсем не иска да каже, че това ще се случи. Той иска да изрази страха, затаен в подсъзнанието на англичаните от неговото време, и който е: "всички ние ще бъдем социализирани и контролирани“; този страх просмуква цялата британска култура. Това не е предсказание, а израз на страховете на епохата. Във всички известни книги на научната фантастика действа горе-долу една и съща система. Научната фантастика не предрича, тя изразява страховете на дадена епоха“.

Още от Общество

Одобрявате ли протестите за цените на горивата?