Българската армия няма с какво да дрънчи

"Дипломатическото говорене е много важно да бъде подкрепено със самочувствие, че разполагаме с необходимите отбранителни способности", каза външната министърка Теодора Генчовска, обяснявайки българската позиция за Украйна.

Ескалацията на напрежението между Русия и НАТО обаче разкри още по-болезнено системните проблеми в българските въоръжени сили, които 18 години след приемането ни в НАТО все още са зависими от Русия, без модерно въоръжение и в кадрови колапс.

"Хубавата новина е, че нашето правителство се заема с тази цел", каза премиерът Кирил Петков, след като правителството му фокусира българската стратегия около дипломацията и преодоляването на "дефицитите" в българската армия.

Той обясни, че идеята е да се използва кризата и затова България ще предложи на НАТО у нас да бъде формирана батальонна бойна група, в която да сме водеща страна. Освен това премиерът даде заявка за нов подход - системен преглед ще установява кои са най-големите дефицити и ще се инвестира координирано в тях.

Те обаче са ясни отдавна и преодоляването им се измерва в милиарди, а забавянето на инвестициите ще води до още по-висока цена.

Така че новото правителство, което безспорно не носи вина за тежкото положение в отбраната, ще трябва много бързо да представи ясен план и да изведе отбраната в приоритет. А дотогава засилено присъствие от съюзниците в България би било само в полза на отбранителния потенциал на страната.

Само няколко "дефицита"

Изграждането на батальонни бойни групи е основна цел от много години, но сухопътните ни войски все още не разполагат с модерни бронирани машини. Проектът за близо 1.5 млрд. лева е блокиран заради лошо планиране и разнопосочни интереси. Военният министър Стефан Янев обясни, че той е приоритетен и за новото правителство, но призна, че засега няма яснота как ще бъде реализиран.

Дали ще бъде рестартиран, дали ще се гласува доверие на българската индустрия или ще се търсят директни преговори с друга държава - всички опции са на място.

Една от възможните машини за българската армия

Последното правителство на Бойко Борисов реши два от най-големите проекти за армията, като подписа сделките за новите изтребители F-16 и придобиването на два нови патрулни кораба.

Приемането на новата техника и поддръжката на съветското въоръжение

Новият кабинет обаче ще трябва да осигури усвояването им. България, например, все още няма 3D радари. Проектът се очаква да излезе около 400 млн. лева и трябва да се реализира бързо, предвид закупуването на новите американски изтребители.

Освен това служебният военен министър Георги Панайотов вече изпрати писмо-искане за получаване на проектодоговор (LoR for LOA) за придобиването на още осем многоцелеви изтребители F-16 Block 70 и само след няколко месеца България ще трябва да има ясна визия дали ще може да отдели средства за закупуването им.

Първоначалните сигнали са, че офертата ще е по-висока от цената, на която придобихме първите 8 машини – 2.1 млрд. лева. Това зависи от искания от България пакет оборудване и въоръжение, но няма да е изненада, ако цената се доближи до 3 млрд. лева. Добрата новина е, че тези пари вече ще могат да бъдат изплатени разсрочено, тъй като България вече има изискваната от САЩ кредитна история.

Докато се усвоят новите изтребители, което ще отнеме поне още няколко години, България ще продължи да разчита за охраната на въздушното си пространство на старите съветски изтребители МиГ 29, чиято поддръжка на този етап минава през Русия.

Основно предизвикателство ще бъде поддръжката на старата съветска техника и по този въпрос трябва да се изгради ясна стратегия, за да се избегнат кризисни действия в последния момент.

Българският военен флот все още разчита на кораби втора ръка, а придобиването на подводница става все по-необходимо предвид нарастващото напрежение в Черно море. България обаче вече от години се води, че преговаря за два машини (отново втора ръка) без реални резултати.

Последната българска подводница "Слава" вече е музей, сн. БГНЕС

Как ще се финансира модернизацията

Превъоръжаването много трудно ще се осъществи само от бюджета на МО и ще изисква допълнителни средства, които трябва да бъдат предвидени от правителството.

Към момента обаче 90% от бюджета за отбрана отива за текуща издръжка и заплати. По време на преговорите за формиране на управленската коалиция се стигна до идеята за създаване на специален фонд, в който да влизат и средства от продажбата на ненужни имоти, техника и пр, но той няма да реши проблема.

Проблемът с кадрите

Проблемът с липсата на войници е известен отдавна, но до момента не може да намери трайно решение. И по официални данни около 5000 места за военни са незаети, което е истинско предизвикателство за определени части.

Мотивираните въоръжени сили ще изискват средства за заплати и социални компенсации, които също към момента не са осигурени.

"Хубавата новина"

Кирил Петков заяви политическа воля за промяна в сектора, но с подобна "хубава новина" започват всички управления у нас, така че кабинетът много бързо трябва да я облече в конкретни действия.

Иначе състоянието на българската армия все така няма да осигурява достатъчни възможности за дипломацията, когато наблизо "дрънка оръжие".