Българската армия този път наистина ще трябва да излезе от СССР

България има шанс да скъса зависимостта си от Русия не само в енергийно отношение, но и във военно. Това е едно от непосредствените последствия от руската военна инвазия в Украйна, която пренареди дневния ред на света и предизвика сериозни промени, очертаващи новите параметри на геополитиката за десетилетия напред.

За България това е голяма възможност да предприеме дълго отлагани, но необходими реформи. Проблемите с българските въоръжени сили са известни от години, но все така нерешени, докато дебатът се върти около вечния въпрос "кой ще ни пази небето" или на кого да се даде една или друга военна сделка.

Българската армия все още разчита предимно на съветско въоръжение и оборудване, като се започне от камиони и се стигне до изтребители, като в новата ситуация освобождаването от него става ключово за развитието на страната и мястото ѝ в НАТО.

България трябва да използва момента и отворените възможности за засилено сътрудничество сред държавите в НАТО, за да модернизира спешно армията си.

Ако не се възползва от възможността, има реална опасност, армията да фалира и да остане без основно оборудване и въоръжение.

За да поддържа съветското въоръжение, България досега лавираше между Русия, Украйна и Беларус. След началото на руската война в Украйна и трите опции вече не са на масата и трябват бързи решения.

Вместо това модернизационните проекти циклят вече години. Министрите на отбраната се сменят един след друг, обсъжда се нова и нова визия и в крайна сметка нищо не се прави.

От екипа на настоящия военен министър Драгомир Заков, който е кариерен дипломат, обясниха, че ще подготвят нов план за модернизацията с перспектива от 10 години, за да се избегнат всякакви нередности. Заявка, която традиционно се дава от всяко ново ръководство на министерството.

Такива планове безспорно са необходими и през последните години има не един или два. Общото между тях е, че остават на хартия. Най-вече заради липсата на финансиране, но и заради сблъсъка на различни бизнес и политически интереси около многомилионните военни сделки.

Сега модернизацията за пореден път ще влезе в парламента и вероятно ще се стигне до консенсус, който този път трябва да се превърне в програма с реални финансови разчети и срокове.

Подмяната на съветското оръжие ще изисква милиарди инвестиции и държавата ще трябва да го разпознае като приоритет, който в условията на война по-лесно може да се обясни и аргументира пред данъкоплатците.

Изтребителите

Изтребителите МиГ 29, например, могат да бъдат приземени до края на годината заради липсата на поддръжка.

България се надява тя да бъде осигурена от Полша, но това не е устойчиво решение, защото и тя разчита на Русия за ремонтните комплекти.

В същото време доставката на купените от България 8 машини F-16 за над 2 млрд. лева се забави заради пандемията.

Така има реална опасност България да остане без собствени изтребители, докато бъдат усвоени купените от САЩ F-16.

На дневен ред излиза възможността България да придобие под някаква форма изтребители втора ръка, за да запълни дупката, или да разчита изцяло на НАТО за охраната на въздушното си пространство. И двете опции изискват засилена комуникация в рамките на НАТО.

Военната авиация разчита и на старите съветски щурмовици Су-25, които вече бяха свалени от въоръжението на другите бивши социалистически държави в НАТО. Последно те бяха ремонтирани в Беларус и сега отново излиза въпросът какво ще е тяхното бъдеще и как ще се компенсира дефицитът, който ще се отвори след тях.

България има спешна нужда и от ударни хеликоптери. В момента разчита на съветските Ми – 24, от които летят много малко.

България по спешност трябва да си осигури и нови зенитно-ракетни комплекси.

3D радари

Проектът за закупуването на 3D радари се готви от години в МО и се оценява на около 400 млн. лева. Той е ключов и за усвояването на новите изтребители F-16, но така и не се задейства реално.

Артилерия

Състоянието на артилерията е друг проблем. България трябва да осигури артилерия с обхват от поне 40 км, какъвто е стандартът.

За Сухопътни войски обаче остава най-сериозен проблемът с липсата на бронирани машини.

Бившият министър на отбраната Красимир Каракачанов прекрати процедурата за избор на бронирани машини, след като очаквано се разбра, че и двете подадени оферти надвишават определения ценови таван от около 1.5 млрд. лв.

Каракачанов лансира варианта поръчката да бъде изпълнена от ведомствения холдинг ТЕРЕМ, който обаче не може да се справи с такъв проект и ще сключи договор с чужда компания.

Каракачанов внесе в Министерския съвет доклада за бъдещето на проекта и следващото правителство трябва да се произнесе. По информация на Меdiapool военната експертиза настоява да се премине към модел с междудържавни преговори.

Вече близо година въпросът стои нерешен.

На масата е и замяна на основния боен танк Т-72, но той все още може да се използва. Проблемът със съветското оборудване е дори на ниво камиони.

Според информация от екипа на министър Заков за приоритетни се смятат следните проекти:

• придобиване на бойна техника за изграждане на батальонна бойна група в състава на механизираната бригада;

• развитие на способности за артилерийска поддръжка;

• придобиване на 3D радари;

• изграждане на система за противовъздушна отбрана за обектово и зоново покритие;

• придобиване на безпилотни летателни апарати;

• придобиване на многоцелеви дизелови електрически подводници;

• придобиване на боеприпаси за ВМС;

• придобиване на брегови противоракетни комплекси;

• придобиване на полево комуникационно оборудване.

Паралелно България трябва да реши кога да закупи още 8 изтребители F-16 oт САЩ, каквито са плановете.

Всичко това ще изисква милиарди инвестиции и ясни планове.

Ако България отново се провали, рискува този път на практика да се окаже без истинска армия. Не само защото съветското оборудване ще излезе от употреба заради невъзможност да се поддържа, а и защото то е крайно ненадеждно за нуждите на една съвременна и адекватна отбранителна система.